Най-щастливият модел на отношенията „баща и син”, това е „домакин и гост” ~ Ивлин УО

Артър Ивлин Сейнт Джон Уо е майстор на изтънчената сатира на английската аристокрация и висшето общество. Гор Видал го нарича „първия сатирик на нашето време“, а Джордж Оруел го описва като „толкова добър, колкото един писател може да бъде, без да е несъстоятелен“.

Английският писател е роден в Лондон в семейството на известния редактор, издател и есеист Артур Уо. Завършва частен колеж, учи история в Оксфорд, но напуска на третата година (1924). В 1925 г. преподава в частно училище в Уелс, по-късно работи като журналист. По време на Втората световна война служи в морската пехота и участва в десантната операция в Либия, получава чин капитан, със специална задача посещава Югославия през 1944 г. Автор е на три белетристични биографии, разкази, пътеписи, справочници, незавършена автобиография, обширни дневници и кореспонденция и оставя забележима следа в журналистиката и литературната критика. Смята се за един от най-изтъкнатите стилисти в английската проза на 20 век, а много от произведенията му са екранизирани. Известен е със сатиричните си романи, „Шепа прах“ (1934), „Упадък и падение“, „Унизени тела“ (1930), както и с по-личната „Завръщане в Брайдсхед“ (1945), „Незабравимата” (1947), „Елена” (1950), „Любов сред руините” (1953)

(1903 ~ 1966)

Съвременните зрители са деградирали. Ида ли на театър, срещам хора, които са дошли да похапнат, да попушат и да си поприказват. И още – изглеждат като чучела. 

Никога не съм разбирал, как хората пишат книги по двама. За мен, това е все едно трима да идем в спалнята, за да заченем дете. 

Най-щастливият модел на отношенията „баща и син”, това е „домакин и гост”. 

Хрониката на моя живот – това е всъщност списъкът на моите приятели. 

В Оксфорд посвещавате първите месеци на това, да се запознаете с интересни хора, а всички останали – на това, да ги избягвате.

Всяка религия обещава рай, абсолютно непригоден за обикновения съвременен човек. 

Пунктуалността е учтивостта на умника.

Ние забравяме думите по същия начин, по който забравяме имената. Нужно е да ухажваме словесния си запас, иначе той ще пресъхне.

Никъде няма да срещнете англичанин – неудачник. Никъде другаде, освен разбира се в Англия. 

Да напише роман може всеки, ако му дадете 6 седмици време, писалка, листове и му отнемете телефона и жената. 

Когато трябва да измисляш ужаси, вдъхновението идва веднага. Когато обаче работата опре до това да измислиш рай, веднага започваш да произвеждаш глупости. 

В този умиращ свят, откъдето съм родом, цитирането е национален порок. По-рано поне се ограничаваше с класика. 

Когато губите интерес към онова, което предстои, значи е време да седнете и напишете автобиография. 

Маниерите са за невзрачните. Красивите се справят и без тях. 

Изкуството е символ на два изключителни човешки стремежа – да създава и да се спасява от разрухата.

Парите стават истински полезни само когато се избавиш от тях. 

Не бива да делим хората по полов признак. Трябва да ги делим на принципа на статиката и динамика. 

Когато отстоявате своите ограничения, бъдете готови за това, че ще ви се наложи да живеете с тях. 

Снимка: en.wikipedia.org

В този ред на мисли