Красиво, с дъх на вечност от виртуозния маестро на българската любовна лирика
♥ МИНИАТЮРИ
I
Едничък поглед твой - и Божието слънце
С мистериите си духа ми озари:
Аз виждам, о жена, във мъничкото зрънце
Цвят огненочервен като гори.
ІІ
Бе хубава жена: жена могъща -
Чрез песента си на поета. -
В алмаз се росна капчица превръща -
От слънчев лъч огрета.
ІІІ
Душата ми е тъжен храм със двери
Зазидани, на гроб превърнат храм.
Жена, аз тебе - бог на всички вери -
В безмълве пламенно погребах там.
ІV.
По който път да тръгна - нощ в единий,
Ти в другий край - ден денем и ноще!
Лъчи са мойте пътища пустинни,
Лъчи са от едничко слънце те.
V.
Приличаш ти на безпределността:
На вси страни небе… О, няма там
Ни вис, ни бездна… Падам и летя…
И падам ли, или летя - не знам.
Снимки: Wikimedia Commons
