Разкрепостен език, сюрреалистични описания на баналната действителност и алкохолизмът, като една от вечните темите в творчеството му. С това се прочува руският писател Венедикт Василиевич Ерофеев. Най-известното му произведение е самиздатската постмодерна „поема в проза“ „Москва – Петушки“, написана през 1970 г. Публикувана е за пръв път през 1973 г. в Израел, после – в Париж (1977) и чак през 1989-а – в СССР (списание „Вест“). Сходна е съдбата и на другите текстове на Ерофеев – те излизат първо в чужбина и чак в края на перестройката – в родината му.
Неслучайно Ерофеев е сравняван с Чарлз Буковски – и двамата са отритнати от обществото и репресирани от държавата, сменят работа след работа и град след град, живеят сред народа, четат много, пият без мярка, пишат „нецензурно“, проникновено и иронично, нехаят за условностите, приживе се превръщат в култови автори.
(1938 ~ 1990)
Човек не бива да е самотен – на такова мнение съм аз. Човек трябва да се отдава на хората, дори и ако не искат да го вземат.
Не всяка простота е свята. И не всяка комедия - божествена...
Този кръг, порочният кръг на битието, ме е стиснал за гушата!
Умря от мъка и от прекомерна склонност към обобщаване.
Всичко на тоя свят трябва да се извършва бавно и неправилно, та да не може да се възгордее човек, а да бъде тъжен и смутен.
В човека има не само физическа страна: в него има и духовна страна, а има — на всичко отгоре — и страна мистическа, свръхдуховна. Та аз всяка минута очаквах, че насред площада ще ми се додрайфа откъм всяка от гореспоменатите три страни.
И ето, тържествено обявявам: до края на живота си няма да предприема нищо, за да повторя моя печален опит в издигането. Оставам си долу, и отдолу плюя на цялата ви обществена стълба.
Нашето утре е по-светло от нашето вчера и нашето днес. Но кой може да гарантира, че нашият вдругиден няма да е по-мрачен от нашия онзи ден?
(*От „Москва – Петушки”, 1970 г.)
***
Адам е от мека глина, а Ева - от твърдо ребро.
Живея в епоха на поголовна невменяемост.
Човек – това звучи горко (просто ми дойде).
Безкрайни отговори има Той и се чуди – защо питаме толкова малко? Защото сме мързеливи, нелюбопитни и суетни?
Ако на човек сутрин му е гадно, а вечер е бодър и пълен с надежда, значи е лош човек, това е сигурен признак. Ако е обратното — значи е посредствен. Добри хора, както се знае, няма.
Всичко истинско идва оттам, откъдето и всичко лъжливо.
Онова, което мислех за пътеводни звезди, се оказаха глупави фойерверки.
На Родината-майка да й се отнемат родителските права.
Да се колекционират способностите, които отличават човека от останалата фауна: 1) способността да се смееш, 2) да пиеш алкохол, 3) да правиш нещо без причина, 4) да правиш нещо, въпреки че нямаш изгода от него, 5) да се самоубиеш.
Ръцете ти миришат на крака, но нищо.
Не искам да съм полезен, казвам им, искам да съм насъщен.
(* Из бележниците на Ерофеев)
Снимка: Soyuz.ru