Критичен, скандален, поставящ под съмнение остарелите ценности на викторианската епоха, Ибсен е една от най-знаковите фигури в театралното изкуство. Наричан „баща на съвременната драма“, норвежкият поет и драматург изследва морала на времето отвъд маските, а пиесите му са най-играните след тези на Шекспир - „Призраци”, „Куклен дом”, „Дивата патица“, „Морска жена“, „Хеда Габлер“, „Майстор Солнес“, „Когато ние, мъртвите, се пробудим“.
„Не натуралист е Ибсен, а реформатор или, по-добре, регенератор на човешкия дух; тази си цел на своя живот преследва той с всичката ярост на един гений, натуралистичната форма пред нея е нищо, тя е черупка, не е ядка на съществото му”, пише за него Александър Балабанов.
(1828 ~ 1906)
Болно е днешното човечество, то има нужда от лечение. Светските хора за игри и веселби мислят. Празници си правят. Искат да вярват малко, но без да се замислят, стоварят всичкото бреме върху Оногова, който се е нагърбил с общото спасение.
От злото може добро да излезе, но низостта завинаги низост си остава.
Ако часът на несгодите и изпитанията не събудят един народ за борба и благородни подвизи, такъв народ е стадо и нищо не заслужава.
Призванието е река, която не може да се спре, нито назад да се върне, тя винаги ще си пробие път към океана.
Защо моята душа се е родила в плът, когато всичко, що е мило за плътта, е смърт за душата?
И мотиката не е по-малко благородна от меча. И копачът е достоен за рицарска чест.
За да обикнеш всички, трябва първом да обикнеш едного.
Туй, което не можеш, ще ти се прости, но което не искаш - никога.
Не е кръстът, не е смъртта, не са мъките, които правят мъченика. Преди всичко кръстът трябва да се иска.
Хуманност!… Ето една безсилна дума, що е станала лозунг на цялата земя.
Искате награда, преди да победите. Вий трябва да се отърсите от туй мъртвило. Инак, връщайте се в своите гробове.
Стълбата на Якова стигала до небесата; нашите желания, стремежите на нашата душа достигат до небесата.
Колкото един път е по-стръмен, толкоз той е по-къс и по-прав.
(*В-к „Витлиемска звезда”, г. 2, бр. 9, 17 януари 1923 г.)
...
Лошите времена пораждат лоши мисли.
Моля, не употребявайте тази чужда дума „идеал”. Кажете го просто, по нашенски - „лъжа”.
Какво значение има правото, когато нямаш власт у себе си?
Душата на човека се проявява в неговите дела.
Единственото, което ценя в свободата, е борбата за свобода. Притежанието не ме интересува.
Жената е най-могъщото същество в света – и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето иска да го поведе Господ Бог.
За верния приятел никога не може да се направи твърде много.
Щастлива е жената, която притежава мъжество.
За да имате основания за творчество, трябва самия ви живот да бъде съдържателен.
Каквото посееш в младостта, това ще пожънеш в зрелостта.
Най-подлото престъпление е злоупотребата с доверието на приятеля.
Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението.
Побеждава този, който бие противника с неговите собствени оръжия.
Страхливостта в своя възход се обръща в жестокост.
Хилядите думи оставят по-малка следа, отколкото споменът за една постъпка.
Чистата съвест е най-добрата възглавница.
Снимки: commons.wikimedia.org
