Поетично-философските размишления на един от най-видните наши поети и преводачи на XX век, събрани в сборника „Фрагменти”
(Атанас Далчев, Щрихиран портрет, Фотоархив на ИЛ-БАН)
Аз бягам от успеха не заради него, а заради ония, които го имат: срамувам се да приличам на тях.
За един писател, влюбен в истината, не съществуват ни приятели, ни семейство, ни родина.Той е чудовище.
Децата често ме питат: „Какъв писател си ти, тате? Ние не те виждаме никога да пишеш.” Аз самият изпитвам това недоумение: смущавам се, когато някой се обърне към мене с това прозвище; в средата на своите „събратя” се чувствам неловко като чужд човек. И наистина сред толкова автори на дебели книги и многотомни произведения какъв писател съм аз, автор на изречения?
Човек е искрен не по желание, а по природа.
Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.
Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагмент.
Есето е една смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът – само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена.
Човек е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.
Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел.
Не се мъчи да измисляш: казвай без страх истината! Хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ти повярва.
Най-хубавият момент от пътуването е завръщането. Така е за мен. За други, обратно, най-хубавият момент може да бъде заминаването.
Изборът на професия е също тъй случаен, както е случаен в брака изборът на жената. Един ден я срещаш на улицата, без да си я търсил и се виждаш завинаги обвързан с нея; или пък просто други ти я натрапват.
Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.
Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.
Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.
Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие.
Граматически правилната фраза е като правата, теглена с линийка: в нея няма живот.
Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.
От: „Фрагменти”, Атанас Далчев, 1967, изд. Български писател
* Атанас Далчев, Щрихиран портрет, Фотоархив на ИЛ-БАН, lit.libsofia.bg
Снимка: Тодор Славчев (Журналист и фото-журналист с над 60 години стаж в професията. Един от доайените на фото-репортерската професия у нас.)
