Импресии от параход „Бургас”
Ние идеме, пленени от твоята миражна далечност, омагьосани от вечния стремеж към неизвестното, и душите ни ще останат завинаги заключени в легендата на твоите вълни, очаровани от неотменната жажда по незримото.
Защо не ме люлееш, защо не гърмиш, защо не счупиш мачтите? Аз искам за последен път да изпитам силата на твоята стихия, искам последен път да ме покръстиш с бурята, която жадувахме с моите другари…
Искам, защото може би няма да те видя никога, искам, защото може би няма да те видиме никога… А обичаме те, Черно море.
Обичахме волната ти песен, която никога няма да заглъхне в душите ни; обичахме твоя син простор, обичахме тихото спокойствие, смълчано над своята тайна: обичахме бурята ти, обичахме белите ти чайки, зареяни без път, обичахме твоята многоликост.
И ето погледът ми за последен път се къпе в тебе, там, където не се вижда никакъв бряг.
Прощавай, мое хубаво родно море!
Снимки: lostbulgaria.com, Гласове
