Дрехите, които носим, често разкриват нашите истински цветове ♥ Личната страна на цветовете

Забележителните прозрения на Едгар Кейси разбулват благотворното въздействие на цветовете върху човешката психика и скритите истини, свързани с тях. Дан Кембъл събира цялото ценно познание в книгата „Едгар Кейси: Силата на цветовете, камъните и кристалите” (ИК Хермес). 

(Едгар Кейси, 1877~1945)

Всеки от нас, както беше споменато по-рано, е настроен да вибрира към определени цветове по-добре отколкото към други. Обикновено ние откриваме, че сме привлечени от определен цвят, харесваме го и той става, до известна степен, точно отражение не само на нашите вкусове, но и на личността ни. Дрехите, които носим, често разкриват нашите истински цветове. Те са сигнали, символизиращи характера и предразположението ни, и разкриват качества от природата ни, които невинаги изразяваме открито. В крайна сметка доминиращото предпочитание на човек към определен цвят често говори за привличане, предизвикано от вътрешен отклик, докато отбягваните цветове показват антагонистична реакция.

Каквото и да е нашето отношение или колкото и рационални да бъдем в обяснението на предпочитанието си към един цвят и отхвърлянето на друг, този процес е до голяма степен инстинктивен. Някои тонове вълнуват и стимулират, други отпускат и успокояват, а трети депресират и натъжават. Като цяло ярките тонове са възбуждащи, някои тъмни тонове понякога могат да ви разболеят. Реакциите към цвета са стихийни. Ние сме вибриращи същества и всеки атом в тялото ни звучи с цвят. Когато тези атоми или части от тях излязат извън строя, ние страдаме от болест или неразположение и като резултат нашите предпочитания често се променят. Така ние може да предпочитаме определен цвят, докато сме здрави, но той да ни стане неприятен, когато се разболеем, фактът, че реакциите ни са ръководени от физическото и физиологическото ни състояние, прави цветовете удобно диагностично средство, за- щото те осигуряват информация за състоянието на тялото и съзнанието ни.

В продължение на години цветовете са включвани в арсенала на психологически тестове. Един от най-известните е по книгата Цветен тест на Люшер от д-р Макс Люшер, която добива популярност първо в Съединените щати, след като е преведена на английски. Тя е съкратена версия на по-обстойния тест, разработен от нейния автор. В книгата има важна бележка, която подчертава факта, че тестът не трябва да бъде считан за салонна игра. Все пак оригиналната версия използва почти сто цветни вариации, докато краткият тест се основава само на осем. Такова орязване може би намалява точността на истинската версия; и все пак европейските лекари го използват диагностично, за да разкрият психологическия стрес, преди той да се появи като болест. 

Синьо

Тъмносиньото в теста представя пълното спокойствие, както и лоялност и дълбочина на чувствата. Избрано на първо място, то показва нужда от емоционално спокойствие и хармония. Този човек иска заобикаляща среда без стресове и смущения. Когато синьото на първо място не е класифицирано като компенсаторно, то предполага повече или по-малко спокоен дух, човек, който живее етично и в съгласие с другите. Когато синьото отиде към края на избраните цветове, това е знак за недоволство, склонност към неспокойно държание и душевен смут в човека. Отхвърленото синьо може да доведе зеленото на първо място — като компенсация да бъде изразена нуждата от независимост. Когато червеното компенсира отхвърленото тъмносиньо, то предполага желание за стимулиране, творчески подбуди, които могат да доведат или до безразборен сексуален живот, или до опасни начинания. При компенсиране с жълто на първо място човекът разкрива стремеж към разрешаване на неудовлетворени емоционални нужди, вероятно чрез търсения в областта на различни метафизични и духовни учения за постигане на по-голямо духовно съвършенство.

Неодобрението на синьото, от друга страна, означава недоволство, вина и чувство за неуспех, което води до отвращение към чуждия успех и придобивки.

Зелено

Използваното в теста зелено съдържа известно количество синьо и се предполага, че представя психологическо състояние на „еластично напрежение". Психологически погледнато, то изразява волята в действие и показва твърдост, последователност и искреност. Синьо-зеленото означава контрол, потушаване на напрежението и самоконтрол, който се простира до способност за детайлна прецизност и точна памет, както и за критичен анализ и логика. В някои случаи човекът, предпочитащ зелено, е реформатор, който търси по-добри условия за себе си и другите. Обичащите зеленото искат да впечатляват и да бъдат признати. Отхвърленото зелено предполага чувство на безпомощност, което може да се изрази в безпокойство да не се загуби положение или възможност за влияние. Зеленото показва инат и налагане на собственото мнение, особено когато е отхвърлено.

Онези, които твърдят, че не харесват нито синьо, нито зелено, предпочитат синьо-зелено. Към  този цвят се причисляват хората с изискани маниери, но същевременно той е свързан и с нарцисизма и склонността към сексуална студенина.

Червено

Цвят на виталността, апетита, желанието, червеното изразява жизнената сила и импулса, включващ подтика към успех и завоевание. Некомпенсирано червено на първа позиция означава повече или по-малко контролиран сексуален подтик с вероятни моментни изблици на сексуални преживявания. Обаче компенсираното червено показва не само силен сексуален подтик, но и егоцентрична потиснатост с подтици към сексуално насилие, експериментиране и разюзданост. Червено на трета или четвърта позиция от осемте означава, че сексуалността е псхдържана и моногамна, но когато червеното отиде назад, това показва сексуални задръжки, а когато е отхвърлено на последно място, сексуалността или е изчезнала по важност, или има наличие на фригидност. Компенсаторното синьо на първо място при отхвърлено червено показва нужда от спокойно обкръжение. Тази комбинация говори за човек, който се чувства неоценен и необичан. Психологически има вероятност от сърдечно заболяване като резултат от притесненията и фрустрацията.

Червеното е доминантният избор на откритите, директните, импулсивните, сексуалните и отворени хора. Те са предразположени към емоционални върхове и спадове, но хората от червения тип усещат, че животът трябва да бъде вълнуващ. Кротките и спокойните понякога предпочитат червено като изпълнение на желания и скрити подтици да бъдат по-забелязвани. Розовото не се включва в краткия тест, но Бирен предполага, че то се предпочита от дилетанти, които не могат да изберат интензитета на червеното. По-бледата разновидност предполага младост, нежност и привързаност. 

Жълто

Радостно и стимулиращо, жълтото увеличава кръвното налягане, пулса и темпа на дишане. То е подобно на червеното и изразява отпускане без задръжки. Жълто па първа позиция се свързва с конфликт и желание за освобождение или очакване за подобряване на условията. Като компенсация то означава повърхностна промяна само заради самата промяна, а ако е отхвърлено, жълтото означава, че преобладава разочарованието и индивидът се чувства изолиран от другите. Човекът, обичащ жълто, желае да бъде важен и оценен от другите, както при зеленото, но жълтото преследва своите амбиции неспокойно, а натрапчивият избор на жълто е признак за завист у човека. Различни компенсации могат да дойдат в резултат на отхвърлено жълто. Синьо на първа позиция показва, че има нужда от мир и хармония, за да дойде удовлетворението, и има склонност за придържане към познатото. Синьото като компенсация за отхвърлено жълто може да е знак за мазохистичен вид привързаност.

Жълтото много често е изборът на високоинтелигентните, които са творчески и оригинални личности. Типовете с предпочитание към жълто клонят към интроспекция, както и към уединение и високо съзнание. То също е цветът, избиран от умствено неразвитите, а в някои случаи се харесва на хората с болен ум.

Кафяво

Кафявото е свързано с домашните неща, а хората, които предпочитат кафяво, имат земна природа с рационален подход към живота. Потъмненото жълто-кафяво в теста намалява виталността на червеното и придава по-голямо спокойствие или пасивна нагласа. Това кафяво е сетивно и връзката му със сетивата на тялото го прави индикатор за физическата сензорност. Когато то е избрано от първите, появявайки се близо до началото, има физически дискомфорт. Бездомните и несигурните, които нямат корени, често избират кафявото рано, а ако то попадне в първите две позиции, показва нуждата от освобождаване от причиняваща дискомфорт ситуация. Като последен избор, тези нужди са отхвърлени, тъй като на сензорния комфорт и спокойствие се гледа като на слабости. Човекът, който отхвърля кафявото, иска да бъде считан за индивидуалист. По същото време потискането на физическите усещания може да избухне в безпокойство, налагащо компенсаторно поведение, дори в някои случаи насилствена сексуална активност като освобождение от суровия контрол.

Виолетово

Около виолетовото има магическа аура. Компонентите от червено и синьо не са напълно заглушени, а виталността на червеното и духовният принос на синьото се смесват в загадъчно единство. Като психологически избор виолетовото показва подтик за създаване на магическа връзка, която предлага интуитивно и чувствително разбиране. Тъй като е доминантен избор на непорасналите деца, виолетовото често се избира от бременни жени, защото много от тях се чувстват несигурни и незащитени по време на този период. Изглежда също, че поради несигурното естество на техния живот, хомосексуалистите от двата пола предпочитат този цвят. Избран на първо място обаче, този цвят разкрива и други белези, като нарушена функция на щитовидната жлеза. На осма позиция виолетовото предполага, че човек е критичен и резервиран и отказва да влезе в каквато и да е била по-дълбока връзка. Отхвърлянето на виолетовото може да показва, че интуитивното разбиране е насочено повече към вещите, отколкото към хората, което води до естетическо чувство.

Сиво

Сивото е царството, където не преобладава нито светлината, нито мракът. То представя безцветната неутралност на нерешителните, лишени от импулс или стимул. Сивото се избира на първо място от онези, които искат да избегнат връзките и да останат настрани, а ако са принудени да участват, те го правят механично. Има определен аспект на укриване, когато сивото заема първо място, с ударение върху неангажирането, като все пак има вероятност за неосъзната нужда към това, което представя вторият избран цвят. Избрано последно между осемте цвята, сивото означава, че човекът иска да участва във всичко, което се случва около него, и това желание може да създаде впечатление, че той нахалства и се натрапва. Има елемент на безпокойство в това, че човекът се страхува да не изпуска шансове, тъй като гони всяка възможност в преследване на своята цел. Сивото във всяка от трите първи позиции показва самоизмама, а придружаващите го цветове предполагат конфликти.

Черно

Черното е негативно - отрицание и отдръпване, загадъчна и непробиваема стена. Предпочитанието към черно е компенсаторно, упорито отхвърляне на всичко като бунт срещу съдбата. Зад това предпочитание стои отношение, което може да накара човек да действа грубо, тъй като черното в коя да е от предните позиции разкрива проблемна личност. Този цвят обикновено се слага най-накрая, където не е първичен фактор за оценка, освен ако не е класифициран като безпокойство, което означава страх от загуба или отказване от нещо, което може да направи човека твърде зависим. 

От „Едгар Кейси: Силата на цветовете, камъните и кристалите”, Дан Кембъл, ИК Хермес
Изображение: Edgar Cayce, dreamrecoverysystem.com