Мисионерка, светица, носителка на милосърдие. Светите думи на Майка Тереза, посветила живота си на добродетелите, които губим и утъпкала един обикновен път, по който всеки може да прави малки крачки – ден след ден. Назаем от книгата „Обикновеният път” (изд. „Прозорец”)
Да, имаме право да бъдем щастливи и умиротворени. Създадени сме за това – родени сме, за да бъдем щастливи, но можем да намерим истинско щастие и покой единствено, като възлюбим Бога: радостна е любовта към Него, велико щастие е тя.
Много хора смятат, особено на Запад, че парите те правят щастлив. Струва ми се, че трябва да е по-трудно да си щастлив, ако си здрав, защото тогава ще мислиш за много други неща и това ще ти пречи да видиш Бог. Но, ако Бог ти е дал здраве, използвай го за Него – помагай на останалите, грижи се за бедните, дай им работа.
Не пропилявай здравето си! Здравето и образованието са дарове от Бог и затова трябва да помагаме на онези, които ги нямат. Исус е казал: „Каквото направите на нищите свои братя, за Мен го правите.” И затова единствената тъга, която изпитвам, е, ако съм съгрешила, ако съм обидила Господа с егоизма или с нежеланието си да бъда милосърдна. Ако нараняваме бедните или се обиждаме помежду си, нараняваме Бог. Всичко е в Божиите ръце – споделяйте онова, което имате, включително и себе си!
Бъдете щастливи в мига, това е достатъчно. Отделният момент е единственото, от което се нуждаем. Бъдете щастливи сега и ако с делата си изразявате любов към другите, ще дадете щастие и на тях. Не е необходимо много – просто една усмивка. Светът щеше да е много по-прекрасно място, ако хората се усмихваха повече. Усмихвайте се, бъдете ведри, бъдете радостни, че Бог ви обича!
Следващата молитва за мир е написана от свети Франциск от Асизи. Казваме я всеки ден. Тя ни напомня как можем да постигнем мир, давайки на останалите с отворено и чисто сърце:
„Господи, направи ме проводник на Твоя мир – има ли омраза, да нося любов; има ли грях, да нося опрощение; има ли раздори, да нося съгласие; има ли заблуда, да нося истина; има ли съмнение, да нося вяра; има ли отчаяние, да нося надежда; има ли сянка, да нося светлина; има ли тъга, да нося радост.
Господи, позволи ми да утешавам повече, отколкото мен утешават; да разбирам повече, отколкото мен да разбират; да обичам повече, отколкото мен да обичат, защото забравиш ли себе си, ще се намериш; простиш ли, ще ти простят; умреш ли, ще се пробудиш за вечен живот.”
От „Обикновеният път”, Майка Тереза, изд. „Прозорец”
Снимка: culturacolectiva.com