Душеполезните поучения на един истински богослов, възприел духа, учението и живота на светите Отци, образец на целомъдрието и смирението, за чиято святост Сам Бог е засвидетелствал чрез благодатните дарове на прозорливост и чудотворство, които светителят обладавал, и чрез многобройните чудеса, станали и ставащи и до днес на неговия всечестен гроб в криптата на храма „Св. Николай Чудотворец“ в гр. София. От „Житие и поучения на Светител Серафим, Софийски Чудотворец” (Изд. „Православна класика“).
За да можеш успешно да се бориш срещу злото, трябва да имаш ред в мислите си. Това се постига с повече мълчание, усамотение и молитва.
Като се събудиш, кажи: „Слава на Тебе, Боже!“ и не си припомняй сънищата си.
Когато работиш, казвай си: „Господи, помилуй!“.
Винаги имай на ум и помни, че всяка дума в твоите уста е от значение и затова не се пали, за да не станеш предател на самия себе си. Затваряй устата и езика си, за да не навличаш страдания на близките си и на себе си. Бъди благ и кротък с всички и тогава всяка твоя грешка те ще покриват с думите: „Абе той е добър“.
Срещу враговете си се въоръжи с добро. Не си позволявай при никакъв случай да ги осъждаш.
Радостта не е волно чувство. Тя е съразмерна на стремежа ти да си в контакт с Бога и усещане на Неговите блага. Радостта е дар от Бога.
За истинското покаяние не са нужни дни и години, а често, като при разбойника на кръста, само един миг.
Голямото добро и зло започват винаги от малкото и незабележимото.
Хвалят ли те, не говори нищо, отпусни глава и очи и мълчи или пък посочи причината – Божието дарование.
Доброто прави само за Бога и никак не обръщай внимание на хорската неблагодарност. Очаквай награда само от Господа. Ако очакваш някакви благодарности тук – на земята, напразно се трудиш и напразно търпиш лишения. Човекът по природа е неблагодарен.
Вниманието ни трябва да е насочено към нашия вътрешен живот, така че да не забелязваме това, което става около нас. Тогава няма да осъждаме. От неправдите тук много да не се огорчаваме и към тях да се отнасяме равнодушно. Правдата не живее на нашата земя. Ние очакваме ново небе и нова земя, където обитава правдата. Не се огорчавай, ако хората не те ценят и са несправедливи. Ти работиш заради Бога, а не заради хората. На другите оказвай милост, а към себе си бъди строг. За другите няма да отговаряш, затова следи не тях, а себе си, защото само за себе си ще отговаряш.
Който си мисли, че има добродетел, той я загубва.
Мъдър е този, който у всички вижда хубавото, а у себе си лошото; глупавият у всички вижда лошото, а себе си счита най-достоен.
Гневът произтича не от болест, а от гордост. За да не се предаваш на раздразнителност и гняв, не трябва да бързаш. Много внимавай над себе си да не оскърбиш някого с вид на презрение.
Потруди се в делата си и ще прогониш леността, унинието и скуката, и ако търпеливо се помолиш, от много злини ще се избавиш.
Когато те нападне мрачно настроение, не забравяй да укоряваш себе си, като помниш колко си виновен пред Бога. Осъзнай, че не си достоен за нещо по-добро и веднага ще получиш облекчение от мрачните, неприятни помисли. По-чувстваш ли се неспокоен, повтаряй често: „Търси мир“.
Самооправданието е голям грях. Непрекъснато грешиш, тогава непрекъснато се разкайвай. Така накрая, ако смъртта те завари в разкаяние, ще се спасиш. Каеш се? Тогава с милостиня изправяй живота си и се чисти от греховете си.
Когато враждуваш срещу някого, оскърбяваш Бога, а радваш дявола – враждотворец.
В света не съществуват дреболии. Всичко в света има своя цена и последствия.
Това, за което страдаш, добива цена, само ако не го опошляваш с безсилните си думи и самоизтъкване.
Бесовете се боят от реда.
Често външното единство у хората води до дълбоко вътрешно разединение.
Твърдо и кротко! Кротко и твърдо!
Авторитетът е свързан с достойното християнско смирение. Правилният възглед е да сториш всичко според силите си в посока стремленията си. Едва след това се моли, като всичко очакваш от Божията милост.
Въпросът не е в това дали си прав или не си прав. Всичко се свежда до възможности. Ако сега нямаш възможност, отложи битката или намерението си, докато набереш сила и средства, мълчи и чакай да му дойде времето.
Никому не се доверявай и не откривай сърцето си.
Не бъди като кон, който всеки човек и бяс може да яха. Бъди сериозен, твърд и стабилен.
Когато получиш радост, смири се и знай, че тя води след себе си скърби, срещу които трябва да се бориш, а не да униваш.
Запечатай в ума си, че само с една неуместна думичка може да прогониш благодатта, а след това с много молитви трябва отново да я добиваш. Усетиш ли, че почваш да говориш нещо нередно, кажи, че мисълта ти се е отплеснала и спри.
Точно когато най-много ти се иска да кажеш нещо или когато те предизвикват и усещаш, че почваш да се разгне-вяваш или възбуждаш, тъкмо тогава се въоръжи с търпеливо мълчание или със задължително бягство, ако насреща ти е възпламеняващ мил образ. Мълчанието и бягството са ни дадени точно за тези случаи. Всеки може да си мълчи, когато е спокоен и необезпокояван. Печелившото мълчание е онова, което се проявява точно тогава, когато ти се предоставя случай да говориш.
От: „Житие и поучения на Светител Серафим, Софийски Чудотворец”, изд. „Православна класика“
Снимка: Архиепископ Серафим по време на служението си в България, bg.wikipedia.org