Две великолепни миниатюри почерпени от „Дневникът на един геолог” (изд. Български писател)
♥ Един мъж и една жена
Разбира се, че наистина има приятелства, дружби, семейства, които заслужават уважението на всички. Но винаги ми е било особено трудно да кажа:
ето тези двамата са най-добрите, най-достойните, те просто са идеалният случай.
До момента, в който срещнах един мъж и по някакъв повод го попитах каква е жена му. Той каза: „Че каква… Жена като баница. Тънка, дрипава и сладка.“
По-късно срещнах и нея. Веднага намерих начин да доведа разговора дотам, че да я питам какъв човек е мъжът й. Тя каза: „Че какъв… Мъж като голям хляб и топъл кожух.“
Те са!
***
♥ Нощ през август
Петкане, Петкане, усещаш ли колко много сме сами?
Ако ти е много зле, веднага зарежи това четиво. Зарежи и онова, което щеше да вършиш, след като-почетеш. Всичко зарежи и тичай към банята.
Застани под един душ.
Плувай малко някъде. Ако не можеш - започни веднага да се учиш.
Яж!
Наспи се здраво, с отворена уста.
Разбери най-сетне, че за живия човек фатално значение имат само простите неща.
От: „Дневникът на един геолог”, Дончо Цончев, изд. Български писател
Снимка: БГНЕС
