От съкровищницата с български притчи, пословици и характерни думи, събрани, надиплени и разтълкувани от големия наш поет, публицист, фолклорист и политик
(Портрет от 1884 г. на Иван Карастоянов)
Високите са слуги на ниските. - Най-прякото значение е, че кога ниските човеци не стигат да вдигнат или снемат нещо, те карат на това по-високите. Но казва се и в смисъл, че високите, т.е. по-горните, големците, са длъжни да бъдат услужливи към по-долните.
***
Виното рекло: „Копаят ма, живо ма закопават, ровят ма, отравят ма, обрязват ма, ломят ма, вържат ма, рахат ми не дават, като узрея, с крака ма тъпчат, наливат ма, разливат ма, затварят ма в тъмница с железни обръчи скована и аз се търпя; ама и аз кога вляза някому в главата, и той ще види що има да си пати от мене.“
***
Кокошка пъшка, петел са тръшка, не бой се, Пенке, Танчо е пиян. - Така преговарят на пиените; но това е един вид предуведоменье.
***
Боже, прости неволен грях. - Сиромах някой имал само две пари и излязъл на пазар да си купи нещо за ядене. Отишел на фурната и поискал полвин хляб за пара и пуснал парата на чекмеджето, а тя се търколила и паднала през дупката в чекмеджето. Фурнаджията дал хляба и поискал парата, сиромахът казва, че я пуснал и се търколила, та паднала в чекмеджето, ама фурнаджията не вземал от дума: „Аз не съм видял, казва, и не давам хляба, дай парата.“ Сиромахът гледал, гледал що да прави, не му дават хляба, и той дал и другата пара и взел хляба. Отишел на бакалина да си купи за пара сирене, ама няма друга пара; заръчал си за пара сирене и когато бакалинът теглял сиренето, той се въртял около чекмеджето, а когато бакалинът му дал сиренето и го питал: „Де парата?“ - „Падна, рекъл, в чекмеджето“ и бакалинът го повярвал и го оставил. Тогава сиромахът се поотстъпил настрана, дигнал ръце към небето и се помолил: „Боже, прости неволен грях; ти видиш, Боже, ти знаеш. Земи, както знаеш, от фурунджията едната пара и я дай на бакалина.“
***
Да си драл котката с време, сега и гъзът си да раздереш, не искам да те зная - казала жената на оногоз, който искал да й се покаже лош и раздрал една котка пред нея, да я уплаши уж. Види се да е имало обичай младоженците да раздират котка най-напред пред невестите, за да се покажат зли пред бъдещите си съжителки.
***
Да та забрави Господ. - Кога се представи случай да се признае някой, че е забравил нещо, той прибавя тая фраза за вежливост уж и за политика: „Да та забрави Господ, да та не прибира, та да живееш по-дълго.“
***
Дай ми, Боже, голяма глава. - Простите хора вярват, че кога е северно сияние, отваряло се небето и че това се всякога случва, но обикновено се случвало срещу Богоявление през нощта и вардят, като се отвори небето, да се помолят, че тогава Господ скоро чувал и начаса изпълвал желанието на молящите се. Някой си имал желание да стане глава и голяма глава - т.е. главатар и големец, да заповядва и да го слушат. Като видял, че се отворило небето, проврял си главата през прозореца и в бързината си да свари, доде не се е затворило небето, да се помоли, за да бъде послушан, повикал: „Дай ми, Боже, голяма глава“, а Господ начаса го послушал и му дал голяма глава, но той не можал да я извади от прозореца.
Кога да се жени слънцето, таралежъкът го развърнал. (Приказка). - Слънцето сторило да се жени и калесало всичките животни на сватба. Всички дошли, само таралежъкът нямало. Чакали го, ето го след време дошел всадник на едно магаре и като слязъл от него, вързал го тамо настрана и оставил му камик да яде. - Доказателство какво трябва да очаквами от размножаваньето на слънцето.
***
Кога, мъжо, да работя: в понеделник - безделник (похмелник), вторник - потопорник, сряда - не са сяда, четвъртък - несвъртък, петък - несретък, в събота - на баня, в неделя - света неделя.
***
Кучето е благословено, а котката проклета. - Разказуват, че на онзи свят кучето ще носи вода да гаси огъня, в който са мъчи стопанинът, а котката ще духа да подклада.
***
Къде даде Господ. - Отговор на питаньето: „Къде отиваш? Къде си наумил да идеш?“ Ако питаш просто: „Къде?“, отговарят ти грубо: „За конски мъде.“
Избрано от: „Български пословици”, Петко Р. Славейков, Изд. „Захарий Стоянов“
Портрет от 1884 г. на Иван Карастоянов, bg.wikipedia.org