С прожекция на филма „Горещо пладне“ в кино „Одеон“ ще бъде представен 10-и том от събраните съчинения на автора с неговите сценарии
(Йордан Радичков с режисьора Христо Христов. Фотограф: Емил Хвърлев)
На 29-и ноември почитателите на творчеството на Йордан Радичков ще могат да преоткрият филмовите сценарии на автора, превърнали се във важна част от историята на българското кино.
От 18:30 часа в столичното кино „Одеон“ ще бъде представен 10-и том от събраните съчинения на Йордан Радичков. В него са събрани текстовете от първите му опити в киното, заедно с някои от най-добре познатите истории, които заживяват на големия екран. Тук намират място филмовите сценарии за „Горещо пладне”, „Последно лято”, „Всички и никой”, както и нефилмираната история, озаглавена „Без име”.
Представянето ще бъде съпътствано от безплатна прожекция на филма „Горещо пладне“ на режисьора Зако Хеския. За тома ще говори съставителя на събраните съчинения на Йордан Радичков проф. Инна Пелева.
Пътят на Йордан Радичков в киното всъщност започва с първите му опити с късометражни ленти. Сред тях се нареждат късите филми „Есен“, „Айде да бичиме пънове“ и други заглавия, чиито сценарии са изгубени. Първият филм по Йордан Радичков, който прави голямо впечатление на публиката е лентата „Горещо пладне“ на Зако Хеския. Той се оказва пълнометражният дебют както за автора, така и за режисьора. Филмът е един от първите в историята на българското кино изцяло заснет извън студията на Бояна.
С историята за човещината, която може да спре за миг целия свят в името на едно дете, филмът е забелязан и на филмовия фестивал в Кан през 1965 година. „Горещо пладне“ се превръща в едно от първите български предложения на престижния форум.
(Кадър от „Горещо пладне”, 1965, реж. Зако Хеския, Българска Национална Филмотека)
След успеха на „Горещо пладне“ все повече режисьори се престрашават да посегнат към текстовете на Йордан Радичков. До този момент, а и до наши дни, продължава да се обръща внимание на невъзможността текстовете на автора да бъдат екранизирани. Въпреки това българските режисьори приемат като предизвикателството поетичния език и комплексните истории на автора, за да пресъздадат неговия свят на големия екран.
През 1967 година Бинка Желязкова с оператора Емил Вагенщайн и историята за един баражен балон поемат по пътя, по който ще оставят своята следа в историята на българското кино. „Привързаният балон“ със сигурност се счита за най-важния филм по сценарий на Йордан Радичков и се превръща в една от емблематичните ленти в българското кино. Филмът, с участието на някои от най-големите звезди на българското кино и театър, сред които Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, получава едва няколко прожекции и е забранен.
Въпреки това представители на филмови разпространители успяват да видят филма и сключват договор за прожектирането му на територията на САЩ и Канада. Българската държава бърза да анулира сделката като поема неустойките по договора. Цензурата е категорична – този филм няма да види бял свят.
След 1989-та „Привързаният балон“ заживява своя втори живот и се утвърждава като големия филм по Йордан Радичков. Между разговорите и забраните обаче сценарият на филма остава завинаги изгубен като не присъства в нито един държавен архив, нито в личния архив на автора.
(Григор Вачков в „Последно лято”, 1974, реж. Христо Христов, Българска Национална Филмотека)
Макар балонът да не полетява, след неговото заснемане Радичков продължава да се радва на интерес от страна на режисьорите. Христо Христов заснема една от най-обичаните от самия актьор роли на Григор Вачков във филма „Последно лято“, който ще разкаже за потопеното село на Йордан Радичков и неговия герой Иван Ефрейторов. По време на снимките на „Последно лято“ се доизгражда и силното приятелство между актьора и Радичков, който след това ще напише и своята „Лазарица“ с идеята Вачков да вземе главната роля.
През 1975 година се появява и последният филм със сценарист Йордан Радичков. „Всички и никой“ ще е дебютът в киното на театралния режисьор Крикор Азарян.
Прожекцията на филма „Горещо пладне” и представянето на книгата на Радичков са с вход свободен и се осъществяват с подкрепата на Българска национална филмотека и Филмотечно кино „Одеон”.
Снимки: Йордан Радичков с режисьора Христо Христов. Фотограф: Емил Хвърлев
* Кадър от „Горещо пладне”, 1965, реж. Зако Хеския, Българска Национална Филмотека
* Григор Вачков в „Последно лято”, 1974, реж. Христо Христов, Българска Национална Филмотека
Източник: Издателство НИКЕ, izdatelstvonike.com