Роден през 354 г. в Тагаст (днешен Алжир), Аврелий Августин – бъдещият епископ на Хипон и най-известният от западните отци на Църквата, пише своите „Изповеди“ близо десет години след своето кръщение, около 397 г. Съчинение, съставено от 13 книги, изпълнени с богословските възгледи на Августин и живота му до Св. Кръщение, описан като живот в тъмнина, далеч от Христа.
(Gerard Seghers - The Four Doctors of the Western Church, Saint Augustine of Hippo, 354-430)
Изповеди
Гордостта се прикрива зад възвишеност, докато Ти, Боже си издигнат високо над всичко. Какво друго търси честолюбието, ако не почести и слава? Само на Теб обаче принадлежи честта да бъдеш почитан над всичко друго и да бъдеш прославен завинаги.
Тиранията иска да всява страх. Не си ли Ти, Господи единственият, който всява страх? Може ли нещо да бъде изтръгнато и отделено от властта Ти? Кога, къде, по какъв начин и от кого?
Нежността на покварения също е считана за любов, обаче няма нищо по-нежно от Твоята милост. Само Твоята обичана, най-светла и прекрасна истина дарява спасение.
Любознателността се изявява като желание за знание, докато Ти знаеш всичко.
Невежеството и глупостта са прикрити под булото на простота и невинност, но нищо не е по-естествено и невинно от Теб. Няма нищо по-свято от Теб, защото делата на злите се превръщат в техни врагове.
Мързелът се наслаждава на почивката, но има ли истинска почивка извън Бога?
Разкошът иска да е единствен източник на удовлетворение и изобилие, но само Ти си пълнотата и непресъхващото изобилие на чисти и непокварени удоволствия.
Разточителството е сянка на щедростта, а Ти си единственият, който дава блага в излишък.
Алчността иска да има много неща, докато Ти притежаваш всичко.
Завистта търси превъзходство. Има ли нещо по-превъзходно от Теб?
Гневът търси отплата. Кой отмъщава по-справедливо от Теб?
Страхът трепери от внезапните и необичайни неща, застрашаващи това, което обичаме, затова предвидливо взема предпазни мерки за защита.
Има ли за Теб нещо необичайно и внезапно и кой ще отдели от Теб това, което обичаш? Къде другаде освен в Теб има непоклатима сигурност? Скръбта чезне по изгубени неща, в които нейните желания са се наслаждавали, защото би искала да не загуби нищо както нищо не може да бъде отнето от Теб.
Душата извършва прелюбодейство, отвръщайки се от Теб и търсейки извън Теб това чисто и неопетнено нещо, което може да намери само след като се върне при Теб.
Всички, които Ти подражават по извратен начин, се отдалечават от Теб и се изправят срещу Теб. Дори подражавайки по този начин, те показват, че Ти си Създател на целия свят.
Следователно, няма такова място, където всички заедно да отидат, отдалечавайки се от Теб. Какво съм харесвал тогава в кражбата и как покварено съм ти подражавал, Господи? Сигурно чрез кражбата съм искал да се противопоставя на закона Ти, защото не можех да направя това чрез сила. Станах пленник за да мога чрез някаква осакатена свобода, вършейки безнаказано непозволени неща, в мрачно подобие да подражавам на Твоето всемогъщество.
Виж слугата си, избягал от своя Господар и достигнал сянката си.
Из: „Изповеди” на Св. Августин (354-430), превод: Юлия Борисова
* Gerard Seghers - The Four Doctors of the Western Church, Saint Augustine of Hippo (354-430), en.wikipedia.org