„Човек трябва да мисли за това, което е най-важно за него и за другите, и да отхвърли всички празни грижи.”
♥ Животът - най-голямата ценност
Вдишване – издишване, издишване! Чувам гласа на треньора по гимнастика: „За да поемете дълбоко въздух, трябва добре да издишвате. Учете се добре да издишвате, да се освобождавате от „използвания” въздух.”
Животът е преди всичко дишане. „Дух”, „душа”! Едно време, щом някой умре, са казвали:
„Престана да диша.”
„Задушно” може да бъде вкъщи, „задушен” може да бъде и нравственият живот. Трябва добре да „издишваме” дребните грижи, суетата на всекидневието, да отхвърляме всичко, което ограничава движението на мисълта, потиска душата и не ни позволява да възприемаме цялостно живота, неговите богатства и красота.
Човек трябва да мисли за това, което е най-важно за него и за другите, и да отхвърли всички празни грижи.
Трябва да бъдем искрени с хората, да проявяваме търпимост и да търсим у тях преди всичко доброто. Способността да търси и да открива доброто, скритата красота, обогатява човека духовно.
Да се забележи красотата в природата, в селището, в града, по улицата, да се види красотата в човека през всички прегради от дреболии, означава да се разшири сферата на живота, сферата на онова жизнено пространство, в което човекът живее.
Дълго търсих тази дума – сфера. Отначало си казах: „Трябва да се разширяват границите на живота.” Но животът няма граници! Това не е парче земя, оградено със зид – границите. „Да се разширяват пределите на живота.” И това е неподходящо за изразяването на моята мисъл поради същата причина. „Да се разширяват хоризонтите на живота” – звучи по-добре и все пак нещо не достига. Максимилиан Волошин е измислил една много хубава дума – „окоем”. Тя означава всичко онова, което може да побере, да обхване окото. В случая обаче тази дума не може да бъде използвана, животът не се свежда до всекидневните ни битови впечатления. Трябва да умеем да чувстваме и дори да забелязваме онова, което е извън пределите на нашето възприятие, да имаме своебразно „предчувствие” за новото, което ни се открива или може да ни се открие. Най-голямото богатство в света е животът – чуждият, собственият, на животните и на растенията, на културата, животът във всичките му измерения – минало, настояще, бъдеще... Животът е безкрайно дълбок. Ние постоянно срещаме неща, които по-рано не сме забелязвали и които ни поразяват със своята красота, неочаквана мъдрост и неповторимост.
От: „Писма за доброто и прекрасното”, Дмитрий Лихачов, ДИ „Народна просвета”, 1986 г.
Снимка: ru.wikipedia.org
