„Заветът на Левски е бил да има гроб. Когато са го водели за София в една каруца, той е казал: „Каквото и да става, поне костите ми да си останат в България.“
За Апостола на свободата в сегашно време – с отговорите на известния наш писател от 1999 г.
(„Залавянето на Васил Левски“, 1952 г., худ. Никола Кожухаров)
Какво трябва да знае българинът за Васил Левски днес?
Н. Хайтов: Неговите завети, писмата му до Каравелов, разговорите му с най-близките. Васил Левски е бил за република. Той си я е представял с етнически общности на равни начала с българите. Сега разни задгранични ни натискат за малцинствата, за правата на човека. Това Левски го е написал още в 1872 г. Той се е борил ние да станем Народна Република България, в която турци, цигани, евреи, арменци и всички останали да живеят в мир и любов като братя. Неговите завети не са погазени. Вярно, ние станахме не република, а царство. Но и по това време си живеехме задружно.
Кои от личните качества на Апостола, трябва да помним като българи?
Честност и безкористност. Това са най-неудобните качества за наше време.
Защо, като са водили Левски към София, никой не се е опитал да го спаси?
Това го приказват българи, които не знаят, че по това време са били извършени масови арести във връзка с разкриването на обира в Арабаконак от Димитър Общи. По-голяма част от всички хора в оня край — Тетевенско, Ловчанско и т.н. са били в затвора. Организацията е била обезглавена. По пътя не е имало нито един оцелял комитет, за да може да свика хората и да им връчи по една пушка да освободят Левски. Българите са нямали хабер, че докато си орат нивите, по пътя карат с около 200 конни стражари Левски. Знаели са само няколко души от Търново. Когато идват в София, го слагат в каушите на Военния затвор. И това също гору-долу остава в тайна за целия град. Вярно, пуска се слух, че там е Левски. Но можете ли вие да нападнете целия софийски гарнизон от 12 000 души и да извадите Левски? Не е могло да стане.
Един от заветите на Левски е: „Нам свобода и човешки правдини ни трябват“. Какво друго не бива да забравяме?
Да организираме живота си така, както живеят всички свободни народи. Затова хората се бият, затова се стараят да пазят националния си суверенитет. България има грях към Левски, както към никой друг. Макар да знаем почти всичко за него, нищо не правим. Защо мълчим, защо не казваме истината. Днес национализъм е мръсна дума у нас. Не дай си Боже, да кажеш, че си патриот и обичаш България. Докато съм жив, ще отстоявам каузата си за гроба му. Затова написах и третата си книга за Левски преди година. Сега довършвам още една — „Сам юнак на коня“. Рано или късно истината за Левски ще излезе на бял свят.
Вие от години се занимавате с гроба на Апостола…
През 1956 г. при разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ до ЦУМ (слава Богу, тя е запазена), от дясната страна на светия престол са намерили скелет. Зад него е имало писмено предупреждение, че е на Левски. Въпреки това не се знае и къде са тези кости.
Кой попречи да бъде съхранен гробът?
Заповедта дойде директно от ЦК на БКП. Никола Стефанов, който тогава бе началник на кабинета на Тодор Живков, обяви на БАН, че учените повече не бива да се интересуват от гроба на Апостола. Дали това беше решение на Живков или на въпросния Стефанов, не зная. Най-големият позор в нашата история е, че ние, българите, допуснахме покушение върху една светиня.
Имате ли обяснение за това?
През 1956 г е било предвидено около Ларгото (площада пред сградите на Президентството и Министерския съвет) да се вдигне паметник на Ленин: Но управниците са се сепнали, да не би като обявят църквата за гроб на Левски, да се проточи върволица от почитателите. И, не дай си Боже, опашката да е по-голяма от тази, която отива да се поклони на Владимир Илич. Сталин умря през 1953 г, но сталинизмът у нас беше в пълна сила тогава. После Людмила Живкова застана зад нашата версия. Но инициативата приключи със смъртта й през 1981 г. Ако отидете в музея на Солун, първото нещо, което ви посреща на входа, е сандъче с пясък и кости. И надпис: „Това са костите на Филип Македонски“, бащата на Александър Македонски. Въпреки че археолозите гърци впоследствие признаха, че нямат категорични доказателства, че са негови.
Подозирате ли съветска намеса в покушението над гроба на Левски?
Много е възможно. След като са намерили костите археолозите са докладвали на своя директор акад. Миятев. Дали са му писмен доклад, имам го и аз. В него пише, че гробът на Левски е в „Света Петка Самарджийска“ — в олтара, отляво на светия престол. Но Миятев е оставил документа без резолюция. Няма съмнение, че още тогава той е докладвал на Тодор Павлов. А той беше съветски човек. И по всяка вероятност си е направил съответните консултации и в ЦК, и в СССР. Те бяха против нашата национална политика, бяха за интернационализъм. Така слагат край и дават писмено нареждане гробът да бъде затрупан. Какво друго е това, освен начин да се потулят всички следи?
…
Писал съм на всички български министри на културата и президенти. Единствен Петър Стоянов отговори чрез една от секретарките си. Ходих при нея, говорихме дори за втора научна конференция. После ръководството на новата църква „Св. Петка Самарджийска“ на столичната ул. „Раковски“ ме извика, И поиска да сложи знак, че там са останките на Левски. Скулпторът Михаил Пенчев направи чудесен знак, осветихме го. Но 3 дни след монтирането му изчезна. Не знам как.
А заветът на Левски е бил да има гроб. Когато са го водели за София в една каруца, той е казал: „Каквото и да става, поне костите ми да си останат в България.“ Предпочел е да го обесят, вместо да го заточат в Диарбекир.
19 ноември 1999 г.
Снимка Н. Хайтов: dictionarylit-bg.eu
Картина: „Залавянето на Васил Левски“, 1952 г., худ. Никола КОЖУХАРОВ