За жената като украса, дето не дои крави, не се разболява, не бяга, ама и заплата не получава. И мъжът…
Комшията си е купил гумена жена и Паскал мисли по въпроса.
Жената си има всичко, можеш и да преспиш с нея, и даже да ти говори през това време, но кравата не може да издои.
И печката не може да запали, да сложи на прасетата, да насече дърва и да докара брашното от мелницата.
Комшията разправя, че можеш да си я правиш по вкуса – можеш мека, а можеш и по-твърда.
Само й пускаш малко повече въздух.
И по-гореща става.
Има си реотани.
– Това е един плюс – казва си обективно Паскал. – Каквото и да говорим.
Той не е от хората, дето казват на бялото черно.
Плюс е и това, дето не се разболява.
– Обаче – мисли си Паскал – в замяна на това не получава заплата.
Ако съседът беше тука, щеше да му каже – то пък една заплата…
Съседа обаче го няма, бори се с гумената си жена, спуснал е всички пердета.
Събираше за кола, но бензинът скъп, па и ги крадат, и миналия петък се яви с гумената жена.
Днеска е сряда, а той не е излизал никъде.
Добичетата мучат гладни в обора и кучето се скъса да обикаля около стълбите, обаче резултат никакъв.
– Сигурно разучава схемата – казва си Паскал, – той още от училище не можеше да разчита схеми.
Обели още един кош царевица, но мисълта му все в гумената жена.
На комшията жените все му бягаха, три му избягаха досега, гумената обаче не може.
Което е още един плюс.
– Паскале, какво се замисли над кочаните! – вика жена му откъм сайванта. – Айде носи тая царевица, че ще замръкнем!
– И не може да говори – мисли си Паскал, – което е четвърти плюс.
През това време вратата на комшията проскърцва, комшията излиза замаян на стълбището, от главата му се вдига пара.
– Страшна работа, ти казвам, Паскале! – казва той на Паскал. – Досега не сме знаели какво е жена!…
– На добичетата обаче фураж не може да хвърли! – казва му Паскал. – И да омеси не може. За какво ти е такава жена?…
– Как за какво?!?! – чуди се комшията. – Ти чуваш ли се какво говориш?!?
– Кажи де! – казва му Паскал. – Аз се чувам, да те чуем тебе!…
– Ми за украса! – казва му след зрял размисъл комшията. – И… нали ме разбираш?…
– За украса е мъжът! – отсича Паскал. – А жената трябва да си е жена!…
Из: Вавилонска хроника, Станислав Стратиев, ИК Жанет-45
Снимка: Станислав Стратиев, © Фотограф Георги Кьосев, stanislavstratiev.org