Ръката на майка ми помни милувката ♥ Блага ДИМИТРОВА

За майчините ръце и необятното женско сърце, с БЛАГА нежност.
Честит 8-ми март, крехки и силни жени! 
Сбъдвайте, обичайте, бъдете!

(Блага Димитрова, 1975 г., „Блага Димитрова - Биография в снимки", Йордан Василев)

Ръката на майка ми 

Ръката на майка ми всичко забрави –
да плете уюта на зимните вечери,
да пере и кърпи ризите на деня,
да вари кайсиевото сладко на детството,
да заключва вратата на нощния мрак,
да пълни възглавката с хубави сънища.
Ръката на майка ми всичко забрави.

Едно-едничко все още помни –
ръката на майка ми помни милувката.
Хълмисто пъплене с длан по лицето ми,
неизменно в годините, винаги същото,
под очите ми сенките бавно изтриващо,
тя отново е майка, аз – отново дете.
Ръката на майка ми помни милувката.

1982 г. 

...

Да бъдеш жена

Да бъдеш жена – това е болка.
Когато ставаш девойка – боли,
Когато ставаш любима – боли.
Когато ставаш майка – боли.
Но най-непоносима на земята
е болката да си жена, непознала всички тия болки
до една…

1965 г. 

...

Една жена ще чака…

Една жена ще чака смелия човек
да се завърне от безкрая.
Не знае никоя жена през никой век
надежда страшна като тая.

По небосвода всяка нощ ще дири тя
една звездица затрептяла.
Съзре ли я – ням поздрав чак от вечността
тя ще получи прималняла.

– Върни се! – ще зове със сключени ръце.
Избегнал земното притегляне,
това притегляне на женското сърце
мъжът всесилен ще избегне ли?

1957 г.

(Стихотворение, написано в зората на първите слухове за излитане на човек в Космоса, когато се шепти, че там има момчета, които са излетели, но не могат да се върнат.)

Снимка от: „Блага Димитрова - Биография в снимки", Йордан Василев

4903 Преглеждания