„Кучетата са по-търпеливи, верни, предани и обичливи, по-великодушни и състрадателни от повечето хора.“
… Ще ми се да ви изложа моята теория защо прочетена на обратно, думата Бог (god) на английски става куче (dog) , тъй като тя е свързана с въпроса за кармата.
Това не е просто съвпадение. Освен ако не са пребивани жестоко, не са държани гладни или не страдат от бяс, кучетата проявяват „божествената любов“, за каквато мечтае всеки човек. Колкото и да не обръщате внимание на едно куче, колкото и да му се карате, колкото и често да забравяте да го нахраните и напоите, понеже сте се залисали с друго, вашето куче пак ще ви гледа с обожание, с очи, преливащи от чистосърдечна любов.
Колкото и зле да се отнасяте с него, пак е готово да ви брани със зъби и нокти, да ви пази и обича. Разбирането и състраданието му сякаш са бездънни. Кучето прощава, прощава, прощава… до безкрайност. Каквото и да правите (освен, разбира се, ако не го биете непрекъснато), не ще притъпите несекващата му обич и вярност към господаря.
Кучето е не само вашият най-добър приятел, то е и най-красноречивият пример какво всъщност представлява любовта. Според някои погрешни учения за прераждането, следващата степен на превъплъщение подир кучето е човекът. Направо не проумявам, откъде накъде на поборниците им е хрумнало, че кучето е по-нисша форма от човека.
Кучетата са по-търпеливи, верни, предани и обичливи, по-великодушни и състрадателни от повечето хора – с изключение на клетите измъчени кучета, обучени от хората да нападат и убиват, като например питбулите и доберманите (а също кучетата, участващи в боеве с петли и бикове, и подложени в лабораториите на научни експерименти). Тук използвам думата „хора“ съвсем условно, защото за мен това не са никакви хора. Те са няколко равнища под хората и животните. Който обижда по-малките и безпомощните (животните), а също и невинните (децата), е обречен на тежка-пратежка карма и я заслужава напълно.
От: „Звездни знаци“, Линда Гудман, изд. Светулка-44
Снимка: Linda Goodman Astrology