„…И в сламената кошничка останаха само две яйца: златното и едно червено, което беше мъничко и срамежливо и което досега не бе проговорило нито дума за себе си.“
Приказка с поука за малки и големи
(Mykhaylo Chornyi. Painting Easter Eggs, 2000)
Някога съществуваше обичай да се боядисват яйца за Великден и да се чукат с тях млади и стари за здраве. И досега тоя обичай не е забравен и някои хора още го спазват. Историята, която ще разкажем, се случи преди няколко години в една къща, където имаше такива великденски яйца. Домакинята ги беше боядисала с различни бои, украсила ги бе с картинки и ги бе сложила в сламена кошничка.
Седяха си яйцата в кошничката и очакваха с нетърпение празника, като се надпреварваха да се хвалят кое от тях ще излезе най-здраво. Те приказваха от сутрин до вечер за здравината си и понеже бяха яйца, никой не можеше нито да ги чуе, нито да им разбере приказката. Затуй пък същите тия яйца се разбираха отлично помежду си и дори се препираха като живи кора.
– Кой, аз ли? – говореше голямото златно яйце, което седеше най-отгоре в кошничката и се мислеше за световен шампион. – Ами че аз мога да счупя сто такива като вас, без да ми мигне окото!
– Не е вярно, аз съм най-здравото! – викаше едно зелено яйце, украсено с бягащо зайче. – От най-високата къща да ме хвърлят, пак няма да се счупя!
– А пък аз съм толкова силно, че автомобил да мине отгоре ми, ще го обърна! – хвалеше се трето, което беше боядисано жълто и приличаше на лимон.
– Ако моята черупка не беше твърда като камък, нямаше да ме боядисат със синя боя и на туй отгоре да ми нарисуват палячо! – намеси се четвърто.
Така се хвалеха и се препираха яйцата в кошничката, а часовникът в стаята тракаше и въртеше бавно стрелките си. Най-сетне празникът дойде и часът на състезанието настъпи.
Около голямата маса в трапезарията се събраха много хора, домакините, децата им и още неколцина роднини.
– Чакайте най-напред да се чукнем с по едно яйце! – извика домакинята и като донесе от съседната стая кошничката с боядисаните яйца, сложи я в средата на трапезата.
– Хайде, който обича, може да започва! – каза златното яйце, но никой от хората не го чу.
Те взеха други яйца от кошничката и започнаха да се чукат:
– Прас!
– Прас!
Счупи се и зеленото яйце с бягащото зайче, и жълтото, което приличаше на лимон, и синьото с нарисувания отгоре му палячо, и още едно зелено, и още едно жълто, и още едно синьо. Счупиха се десет яйца.
– Ура! Моето излезе борец! – извика малкото момче, което държеше в ръка розово яйце с жълто патенце.
– Я нека дойде тоя борец да се чука с мене! – обади се златното яйце, но и тоя път пак никой не го чу.
Домакинята изнесе кошничката с останалите яйца и обедът продължи нататък.
„Знаят си хората, че никой не може да се мери с мен по здравина, та затова не ме и закачаха“ – мислеше си самодоволно златното яйце и се надуваше от гордост.
– Че и нас ни оставиха в кошничката! – обадиха се другите яйца.
Но златното яйце мълчеше и не отговаряше. Обидно му беше да разговаря със своите прости събратя, които, макар и да имаха картинки, все пак не бяха боядисани със златна боя като него.
На следния ден кошничката бе сложена отново на трапезата и там отново бяха счупени няколко яйца.
– Оставете златното яйце за най-подир – каза домакинята на едно от децата, което посегна да го вземе. – То е тъй хубаво! Нека поседи за украса в кошничката!
– Чухте ли какво казаха за мен? – говореше златното яйце и не можеше да си намери място от радост. – Да ме оставят за най-подир! Да поседя за украса в кошничката. Хей, чухте ли какво казаха за мен?
Минаха няколко дни и в сламената кошничка останаха само две яйца: златното и едно червено, което беше мъничко и срамежливо и което досега не бе проговорило нито дума за себе си.
– Значи, днес ще се чукам с теб! – извика голямото златно яйце, като изгледа презрително червения дребосък. А червеното яйце стана още по-червено, защото се зарадва, че ще се бори със златно яйце.
На обед майката даде по едно яйце на всяко дете. Златното на момиченцето, червеното – на момченцето.
Децата застанаха едно срещу друго и – прас! – чукнаха върховете на яйцата.
Ако искате – вярвайте, ако искате – не вярвайте, но златното се счупи, а червеното остана здраво. Но макар да остана здраво, то не можа да се радва дълго на здравината си, защото майката го чукна о ръба на чинията и счупи и него.
После двете деца започнаха да белят яйцата, за да ги изядат.
– Мамо ма – рече по едно време момичето. – Я виж! Защо е такова черно това яйце?
Майката взе златното яйце и го помириса.
– У-у-у, остави го! – извика тя. – То е развалено! Уж красиво наглед, а вътре – съвсем старо и вмирисано!
Червеното яйце пък излезе прясно и никой не каза нищо за него. Момчето го поръси със сол и го изяде.
Когато обедът свърши, домакинята събра покривката от масата и я изтърси на двора в сандъка със смет. Там падна и разваленото златно яйце.
По-късно в сандъка влезе черният котарак на съседите, подуши оттук-оттам яйцето и понеже не беше много придирчив, излапа го набързо. И не само го излапа, но и боядиса мустаците си със златна боя.
1937 г.
Рисунка: Mykhaylo Chornyi. Painting Easter Eggs, 2000, commons.wikimedia.org
