Духовните наставления на блажения старец Йосиф Исихаст (1898-1959) – една от най-ярките фигури на атонското монашество през 20 век.
Постът и всичко друго - бдение, молитва, сълзи на покаяние..., ако се управляват добре, са добродетели, които изпълняваме с труд и принуждение и така, от една страна, показваме на Бога нашето намерение, а от друга - противоборстваме на страстните пожелания.
Както и земеделецът: копае земята, очиства я, сее я и очаква Божията милост. Но ако Бог не прати дъждове и благоприятни ветрове, трудът му пропада. Всичко обраства с бурени и няма какво да се жъне, а става храна за безсловесните животни. Така е и с нас. Ако Господ не изпрати очистителните води на Своята благодат, ние оставаме безплодни и нашите трудове стават храна на бесовете. Защото трудовете ни биват заглушени от нашите страсти и ние нищо не пожънваме. И добродетелите, ако не се изпълняват добре, стават зло.
...
Кога човек разбира човешката болка? Когато и сам пострада. Когато премине през същото. Тогава той познава и разбира болката на другия. В противен случай остава жесток и не чувства жалост към никого, освен ако не се окаже благ по природа. Но всичко, което е от природата, не бива удостоявано нито с чест, нито с безчестие.
Не откривай грешката на другия за твое собствено оправдание, защото благодатта, която досега те е покривала, ще направи явни твоите собствени грешки. Доколкото ти с любов покриваш брата, дотолкова благодатта те огражда и те пази от човешките клевети.
Гледай да не осъждаш, защото по това Бог допуска да си отиде благодатта, и Господ те оставя да падаш, да се смиряваш, да виждаш собствените си грешки.
Когато тя (Божията благодат) идва, човек става духовен и всичко му изглежда добро и прекрасно. Тогава той обича всички, има умиление, сълзи, топлина в душата. Но когато благодатта се отдалечи, за да бъде изпитан човекът, тогава всичко става плътско и човекът пада.
Обидите и оскърбленията донасят духовна полза на човека, защото от тях се ражда смирение, човек придобива венци, като търпи, задушава егоизма и тщеславието.
Ако не оставиш греха, каквото и да правиш, всичко ще е напразно. Само ако се разделиш с греха и го оставиш, след изповед всичко ще ти бъде простено.
Доколкото се очистваш от страстите, дотолкова се умиротворяваш и си целомъдрен и познаваш Бога.
Знанието за Бога е виждането на Бога, понеже духовното, а не естественото знание познава Бога. Защото естественото знание - това е разсъждението, което различава доброто от злото и него го има във всички хора. А духовното знание произхожда от духовното занимание и от познаването на самия себе си.
Не вярвай на това, което чуваш. Истината е скъпо нещо и не се намира в думите на всекиго. Всеки човек, както живее, така и говори. Ето защо ще познаеш истинността на казаното от начина на живот (на казващия го).
Остави външните подвизи и надутите думи. Божията благодат иска да съединиш вътрешния човек с Бога и тогава ще станеш полезен и за другите.
Слово за това как да се спаси човек, рядко се чува. Само сплетни и осъждане. Всеки иска да учи другите. Има голям страх от изкушенията и прекомерно самохвалство на думи. Рядко някой посвещава живота си в изпълнение на Евангелието, продължавайки преданията и живота на отците.
Не искай да победиш всички с езика си. Не очаквай успокоение, ако говориш, понеже искаш да намериш справедливост. Справедливостта това е мъжествено да изтърпиш идващите изкушения, за да излезеш победител независимо дали си виновен, или не.
Не негодувай срещу братята. Търпи техните грешки, та и те да търпят твоите. Обичай, за да те обичат и търпи, за да те търпят. Стани добър и всички ще станат добри с тебе. Подчини своите страсти и ще видиш как мнозина ще се отнасят благоговейно не само към думите ти, но дори към движението на очите ти.
Смиреният и хиляди пъти да падне, отново става и падането му се зачита като победа. А гордият веднага с падането в грях изпада в отчаяние и след като се ожесточи, не иска повече да стане.
Из: „Писма на стареца Йосиф Исихаст“
Източник: pravmladeji.org
Снимка: pravoslaven-sviat.org
Иконописно изображение: orthochristian.com
