За възпитанието – лаконично и поетично, от майстора на сатиричното слово
Вкусът е от детството.
Музиката – от детството.
Езикът – от детство.
Литературата – от детството.
После няма време за това.
От детството у нас възпитаха на нежност, истинност.
А ние, завършвайки училище, срещнахме живота в лице.
Но не се променихме.
Защото възпитанието, е сила непреодолима.
Ние знаехме, че няма нищо по-ужасно от това, да отвърнеш на подлостта с подлост.
Ние знаехме, че ако на крясъка отвърнеш с крясък, нищо няма да докажеш.
Ние чувствахме неудобство (каква хубава дума), когато видехме разсъблечен човек.
Дори жена.
Дори красива.
Заради възпитанието, ние се стеснявахме да доносничим и предаваме.
Все едно – имаше кой да доносничи.
Но не и ние.
Някои постъпиха на работа в КГБ.
Някои станаха надзиратели.
Някои – партийни деятели.
Други се изучиха във висшите партийни школи.
Ние се страхувахме отчаяно, но не сторихме това.
И не подписвахме писма – нито осъдителни, нито одобрителни.
Може би, ако ни бяха били…
Но докато не ни биеха, ние не подписвахме.
И никаква смелост не беше това.
Това беше възпитание.
И изобщо, струва ми се, че мъжеството – това не е смелостта, която притежава бандита, а е нещо, свързано с останалите хора.
Аз обичам поруменяващите в дебати.
Попадаш в бъркотия, и се изчервяваш.
Не се опълчваш срещу всички.
Не крещиш: „Това е!” – сменяйки темата на разговор.
А се червиш от това, от казаното.
Докарваш темата до край, без да изкарваш останалите от кожата им.
Изпитваш срам.
Разбираш.
Отсъствието на възпитание помага на говоренето.
Наличието му – на слушането.
Възпитанието отсейва неизказаното.
И освобождава маса време от празни приказки и празни срещи.
А отсъствието им създава вкус, прави човека по-умен, мълчалив и приятен.
Колкото повече намирате излишното, толкова по-добре.
Нужното – всекиму своето.
Източник: izbrannoe.com
Снимка: mmdm.ru
