„Както дървото има нужда от силен корен, за да израсте високо, или небостъргачът да има дълбоки основи, които да устояват на натиск, така и ние имаме нужда от смирение, за да достигнем най-големите си висоти.“
„Смирението, подобно на тъмнината, разкрива божествената светлина.“ ~ Хенри Дейвид ТОРО
♥ Смиреният подход
Смирението не е самоосъждане. Да вярваш, че нямаш стойност или че си създаден някак сбъркан и некомпетентен, е глупаво. Смирението представлява мъдрост. То означава да знаеш, че си създаден с особен талант и способности, които трябва да споделиш със света; то може да представлява и разбиране, че си една от многото души, създадени от Бога, и всяка има да играе важна роля в живота. Смирението означава да знаеш, че си умен, но не и всезнаещ. Да приемаш, че имаш лични способности, но не си всемогъщ. Невидимото – красотата, съществуваща като потенциал във всеки от нас – ни прави живи. Ако не вярваме, че сме живи заради вътрешния си потенциал, няма да напредваме в живота. Но ако съзнаваме огромния потенциал в нас и голямата си стойност, ще разберем, че истинската действителност е скрита в Бога. Когато достигнем тази степен на зрялост и морално развитие, ще станем тройно по-производителни и полезни. Ще станем и по-отворени. Ще изпитваме прилив на радост, когато другите се радват на нечий успех. Желанието да постигнеш нещо с трайна стойност ще застане на челно място в нашите мисли и ще ни приближава към успеха.
Както дървото има нужда от силен корен, за да израсте високо, или небостъргачът да има дълбоки основи, които да устояват на натиск, така и ние имаме нужда от смирение, за да достигнем най-големите си висоти. Тази сила може да ни служи за основа и да ни помогне да вървим напред с вяра, смело да предизвикваме живота, дръзвайки да поемаме нови рискове. Мъдър е онзи, чиято любов към работата, семейството и приятелите, колегите и връстниците и към самия живот се корени в любовта му към Бога. Ние имаме неограничен потенциал да създаваме, но той трябва да се основава на разбиране за периметрите на нашата лична способност.
Смиреното отношение е гъвкаво отношение. Така, както дървото и високата сграда трябва да се огъват под напора на вятъра, нашата гъвкавост може да се превърне в наша сила. Присъщ на гъвкавостта е откритият и схватлив ум. Ние не знаем всички отговори на живота и понякога дори не ни се разкриват правилните въпроси. Смирението може да е сила, която служи добре; то ни прави по-отворени да се учим от другите и ни пречи да виждаме нещата и хората само в бяло и черно.
Противоположното на смирението е цинизмът – убеждението, че сме по-мъдри и по-добри от останалите. Цинизмът подтиква по-скоро към отделяне, а не към събиране с хората. Той се издига като тухлена стена между нас и онези, от които можем да се поучим. Пример за това е Вирджиния Смит, млада жена, завършваща с отличие колеж. Тя имала високо мнение за себе си и надменни представи, че е велика. Когато Вирджиния слизала от подиума с тога и шапка и с диплома в ръце, изражението й било на интелектуално самодоволство. От тълпата зрители една жена приближила до нея. Можем да я наречем символично Мъдростта на света. Тя кротко рекла на младата дипломантка: „Е, коя си ти?“
„Вие очевидно не ме познавате, отвърнала младата жена с арогантен тон. Аз съм Вирджиния Кордилия Смит, А. Б.“ ( А. Б. – съкращение за бакалавър по изкуствата. – Бел. пр.) – „Добре, млада приятелко – рекла Мъдростта на света, подсмихвайки се – Ела с мен и ще те науча на останалото от азбуката!“
Сър Бърнард Лавъл пише, че ние „никога не получаваме научни отговори на въпроса дали вселената има край или как е започнала и как ще свърши. Въпреки това гледната точка към тези въпроси и естеството на възможните научни отговори непрекъснато се променя от древността до днес“. Това трябва да е достатъчно, за да накара всички да се спрат смирено пред величието и безкрайността на тъй наречената от Джеферсън „природа и нейния Бог“. Откритията и изобретенията не спират, нито дори се забавят. Можете ли да си представите какво ще бъде открито, ако това ускорение продължи? Нещо повече – ускорението на откритията се ускорява! Колкото повече научаваме за вселената, толкова по-смирени трябва да бъдем, съзнавайки колко невежи сме били в миналото и колко още имаме да откриваме.
Из „Закони на живота. 200 вечни духовни принципа“ на Джон Маркс Темпълтън, изд. ИК Кибеа
Снимка: TempletonWorldCharity
