Духовният син на отец Серафим, Йеромонах Дамаскин, с изключителна любов години наред събира материали, за да представи завършения портрет на известния американски застъпник за православната вяра. Отец Серафим (1934 ~ 1982) бил чист мислител, философ, сладкогласен певец, човек на сърцето, смирен духовник, честен защитник и проповедник на Христа, благ съветник на всички, които търсели светото православие и от сърце желаели да вървят по неговия път. За смирението и простотата, споделено от книгата „Отец Серафим Роуз - живот и дело” на йеромонах Дамаскин.

„Изглеждай обикновено и се придържай към простотата.” ~ Лао Дзъ

През 1979 г. по време на неофициален разговор след лятното поклонничество на св. Герман, отец Серафим обсъждал с братята и сестрите в Христа темата за простотата. Още преди този разговор той попадал на тази добродетел в писанията на предхристиянските китайски мъдреци, които с наблюдаване и съзерцаване на реда в творението разбрали, че простотата и смирението са път „от небето”. В Богочовека Иисус Христос този „път” се въплътил и Господ призовал: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.“ (Мат. 18:3).

„Един езически философ от Китай на име Лао Дзъ – казал отец Серафим на братята и сестрите – учел, че слабите неща покоряват силните. За това имаме пример тук в нашия манастир. Дъбовете, които са много твърди и не се огъват, клоните им се пречупват; боровете, които са по-гъвкави, преди да са изсъхнали и мъртви, падат много по-рядко”.

Тоест, ако се огънете, това е белег за сила. Същото можем да видим и в живота на хората. Човек, който вярва в нещо до такава степен, че ще стои и ще ви „отреже главата”, ако не сте съгласни с него, показва слабост, той е толкова неуверен в себе си, че трябва да убеди вас, за да се пребори със собствената си несигурност.”

Отец Серафим смятал, че за да се „огъваме” като боровете, сърцата ни трябва да се променят. По думите му: „Начинът е да се смекчи сърцето, то да стане по-гъвкаво”. В протестантския свят има много примери за хора с меки сърца, които от любов към Бога са мили и с другите хора. Това е основно християнство. Ние не трябва, живеейки православен живот, да си мислим, че можем да сме студени, твърди и прави и все още да сме християни. Да си прав е външната страна на християнството. Важно е, но не е от първостепенно значение. Най-важното е сърцето. Сърцето трябва да е меко, то трябва да е топло. Ако нямаме такова топло сърце, трябва да молим Бог да ни го даде, а самите ние трябва да се опитваме да правим онова, посредством което бихме могли да го получим. Но най-вече – трябва да сме забелязали, че нямаме такова сърце, че сме студени. Така ние няма да се доверяваме на разсъжденията си, нито на заключенията на логичните си умове, а ще бъдем по отношения на тях по-нестроги. Ако правим това, ако влезем в живота на църковните тайнства и получаваме Божията благодат, тогава сам Бог ще ни освети.

Това, което може да ни спаси, е простотата… Ако следваме простия път – да не се доверяваме на собствената си мъдрост, да правим най-доброто с ума си, но и да осъзнаваме, че само нашият ум, без топлината на сърцето, е много слабо средство, – тогава православната философия на живота ще започне да се оформя в нас.

Със съкращения от: „Отец Серафим Роуз - живот и дело”, Йеромонах Дамаскин, изд. „Омофор“
Източник: omophor.com
Снимка: pravoslaven-sviat.org