За българското слово и думите, споделено от обичаната наша писателка и поетеса. Честит празник четящи, вдъхновени и мислещи българи! Честит 24-ти май!
„Прехвърлях стиховете си от различни „времена” и се натъкнах на едно мое хрумване, възникнало пътем при неотдавнашен полет и затрупано от всекидневни неотложности. Някои от стиховете ми подстрекават у мене самата вид автоапостроф през дистанцията на годините - иронична реплика, тъжна подсмивка, въпрос, спор, горчивина, опровержение след възрастовия опит. Закачливите автоапострофи на част от стиховете се вметват след пауза подир края на творбата като самостоятелно тристишие - ехо от вътрешния глас през хребета на времената.“
♥ ЛЯТОТО НА 2000 ГОДИНА
Безмерна жега. Безмерна суша. Безмерна жажда.
А кой и как да спази мярката?
Най-неумереното: думите.
...
♥ За изящната словесност и бъдещето на поезията
… В началото ми бе по-ясно как се пише и как трябва да се пише. Сега знам едно - че трябва да имаме голяма почит към словото. То разполага с нас, а не ние с него.
Аз имам една тревога за езика ни. От тия 7000 езика, който се говорят в момента в света - а всеки един език представлява различен възглед за света, различна съдба, - от тия 7000 езика половината за 100 години ще изчезнат. Тези страшни изчисления са направени от езиковеди, които се позовават на случилото се с досегашните невъзвратимо изгубени езици.
Много ме е страх, не дай си Боже, този чудесен наш език да не го сполети подобна съдба. Та ние още не сме го до дъно овладели, не сме прозрели цялата му дълбочина и красота, още не сме създали онова, което той дава възможност да се създаде...
Много хора напущат България. С това младите губят езика си. Малките деца, докато още не са заживели с речта си, много лесно могат да я забравят. Аз имам близки, които заминаха в чужбина. И едното малко мое племенниче вече не разбира български. Няма начин, не можеш насила да караш детето да говори на български, след като вече и средата му е чужда, и в училище се говори на чужд език. А пък ние, българките, не сме като рускините и полякините, които втълпяват постоянно, и в чужбина родния език на децата си - да не се забрави! Рускините в чужбина например навсякъде носят том на Пушкин, отпечатан на оризова хартия, и всекидневно четат оттам на децата си.
Докато майка ми бе тежко болна, аз имах една женица да ми помага - от село, от Поибрене, в Средна гора - село, близко до Смолско, на Петър Динеков родното село. Един кът с чуден български език. Динеков, като идваше у нас, много се радваше да приказва с тая жена - Недялка. Тя говореше на такъв чуден образен език, такава мъдра жена бе.
Та моят Йордан (Йордан Василев, съпругът на поетесата) сега се е запалил да направи една такава „библия“ на българската словесност - още от X век до наши дни. Една книга за българското слово.
Не умеем ние, българите, да се популяризираме. Чеслав Милош какво прави за полската литература! Чете лекции по цял свят, той много спомогна Шимборска да вземе Нобеловата премия, а и много имена на полски автори да влязат в съзнанието на света. Той постоянно се връща в Полша, там има постоянна квартира с всички удобства, за да поддържа връзка със своята родина. А ние тези неща не ги ценим, нищо не правим…
* Из интервю с Блага Димитрова, 2001 г.
Снимки: bg.wikipedia.org
