Ботев се е отскубнал от обикновените човешки мерки и е трудно да го догониш в облаците ♥ Николай ХАЙТОВ

„Ботев не освободи България, но той извърши едно освобождение не по-малко велико и значително – той освободи българина от ниското му самочувствие.”

(Портрет на Ботев от 1875 г.)

БОТЕВ 

Ботев е е надчовешка величина, каквито са Крали Марко и Момчил юнак. Представете си Крали Марко да играе като герой в пиеса на която и да било сцена… Да гледате оня, за когото се твърди че с единния си крак стъпва на Шар, а с другия на Стара планина – да ходи  по едно дюшеменце шест на пет!

Подобно чувство изпитах, когато за пръв път видях на театрална сцена образа на Ботев… Бях смутен и разочарован, защото Ботев е легенда и вече не се побира в нашите човешки измерения. Може би затова и филмът за Ботев нямаше очаквания успех. Там видяхме един Ботев метър и седемдесет висок, с обикновена шапка и риза, с глас обикновен, който нямаше и не може да има нищо общо с оня исполин в представите на всеки българин. 

Този вид образи с времето наистина живеят и се „развиват” в точния смисъл на  думата. Такава е съдбата на избраните от народа герои, които въплъщават неговите добродетели и олицетворяват неговите идеали…. Те с времето зреят. Те все повече големеят и светлеят, затова всеки опита да ги „овеществим” и нормализираме е осъден на неуспех. 

Помислете само – колцина български писатели са писали за Ботев? Странно малко. Твърде малко. Това е, защото Ботев ги стъписва, защото Ботев е за българина светая светих. Не е достатъчно Ботев да се опише - това няма никого вече да задоволи. Оня, който би дръзнал да нарисува Ботев, трябва да се състезава с народното въображение, с легендата „Ботев”,  с магията Ботев. Затова до Ботев с малки изключения са се докосвали повече самонадеяните, отколкото талантливите творци. Ботев се е отскубнал от обикновените човешки мерки и е трудно да го догониш в облаците. Перото, което ще трябва някога да се спре на великия поет и революционер, трябва да е малко или много и то самото „ботевско”… Иначе не е възможно тоя гигант да бъде задоволително изобразен. 

Добре ли е това или е зле?

Аз не мисля, че е зле. Колкото повече легенди имаме, подобни на легендата „Ботев”, толкоз по-добре. Легенди като ботевските са национално богатство. Колкото повече имаме герои като Ботев, които не се побират в човешките мащаби – толкова по-добре… Този вид легенди са жизнено необходими, защото най-добре подхранват народното въображение и усилват народния дух, та нямаме сметка нито да ги приземяваме и очеловечаваме било на сцена, било на кино. Освен ако не се намерят творци, които да стигнат и да надрипнат легендата…

А защо Ботев се е превърнал в легенда?

Със сто и няколко души, повечето хванали за първи път пушка в ръце, той дръзва да се удари с една, макар и разклатена империя, за свободата на своето отечество. Войводата не е бил нито глупак, нито луд, за да не знае количеството на турските военни сили, да не разбира, че отива на явна смърт. Но го е направил, загинал в разцвета на своята младост, съединявайки в едно думи и дела, песен и борба. Ботев не освободи България, но той извърши едно освобождение не по-малко велико и значително – той освободи българина от ниското му самочувствие. Вдъхна му смелост, даде му идеали, сложи му криле и на тези криле ние се носим ето вече сто години от смъртта на гениалния поет-революционер. 

Сп. „Литературна мисъл”, 1976 г. 
* Портрет на Ботев от 1875 г., Източник: ДА „Архиви“, bg.wikipedia.org

5942 Преглеждания