Животът не е подарък, а заем ♥ Слава СЕВРЮКОВА

„Казано е: „Всеки плаща сметка за жизнения пир“. Изпитанията са свързани с недостатъци. С тях трябва да се преборим в себе си. И с деспотичното Его.“

Съдбата, прераждането и духовните траектории 

Животът не е подарък, а заем. Не награда, а проверка за устояване, доказване и шлифоване на душите. Уроците, които взимаме от него, струват самия живот. Трудното е онова, което се намира между раждането и смъртта. Пребиваването тук за Отвъдното е един миг. 

Човек няма как да коригира съдбата, но е в състояние да я облекчи, ако е дорасъл за това. Или да я усложни, груб ли е и алчно ненаситен. Нестинари на земята, кому е лесно? Кой ще избяга от стореното? Съществуват предизвикателства на кармата. Със сполетелите трудности се стоварват. От живот в живот бавно променят. Изпитанията са свързани с недостатъци. С тях трябва да се преборим в себе си. И с деспотичното Его. Изгуби ли качества, човек минава през огън и вода, за да възвърне вяра в доброто, хората и Бога. Трудностите са необходими като камшик- пробуждат енергията на заспалите и мързеливите.

Раждането и смъртта са мостове между световете. Не мостът, пътят е важен. Целта на реинкарнацията е Духовната същност да се извиси над злото и понесе добродетелта. Няма случайни прераждания - тези изпитания чрез тялото на душата. Обусловени са от нас. Не Бог, ние сме мелничари на съдбите си...

Не е толкова значимо какъв си бил - извървян е този път. По-важно е как се представяш сега. Трябва да не се боиш от трудностите. На всяка душа се дава толкова, колкото може да понесе.

Копнеете ли да бъдете с някого, искайте го приживе. Съжителствате ли с човек, с когото сте в остри конфликти, молете се за него, по-лека да е срещата ви по-късно..."

Какво ни кара да се прераждаме? Защо трябва да копираме ситуации от предходни съществувания? 

Потребни са за душата. Далече от хаоса, свързват ги сходни кармични мрежи. Ставащото е последица на някога случило се. Нерешени жизнени казуси се повтарят с шанс за реабилитация. Всекиму е отреден часът на раждане и смърт. Дали животът глупаво пилян е, от нас само зависи. Недостатъците са съдружници на разрухата. Учим се от грешки. Ако ли не, с незнание - към нови, още по-тежки. И мъкнем товара, преди да се отправим към небето - зейнала врата за ада или рая. 

Съдбата е предначертана. Но съществува и енергия на свободната воля. Тя я дооформя и завършва. С нея изчистваме карма. На Земята протича част от онова, което става в Отвъдното с душите - велико пречистване. Сега са „ускорени времена“ - огромно войнство въплътени души отработва карма. Но няма да е все така... 

Докога ще се върти колелото на реинкарнациите? 

Дотогава, докато въплъщаването в различна среда - дом, страна, семейство, епоха - завърши нелеката си работа. Постигнатото висше просветление затваря кръга. Извисената душевност не се нуждае от прераждане. Придобием ли трасцендентален ум и нирвана, защо да обличаме тела? Нека не се оправдаваме с „волята на звездите“. От нас зависи дали живеем за първи или последен път... 

Добре е да се живее така, че да няма смърт след края. Такава е земната логика. Но каква е космическата? Никой не умира завинаги. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога и коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него. Трънливите пътища по-силно теглят към Небето... Казано е: „Всеки плаща сметка за жизнения пир.“ А нима подвелите се не се нуждаят повече от нов старт? Не забравяйте - половината ни живот е тук, другата отвъд. И оная невинаги е половина... 

Избрано от: „Бъдете в този свят, но не от този свят“ (Свръхфеноменът Слава Севрюкова), Христо Нанев, изд. Факел
Снимка: kosmicheskovreme.com

57101 Преглеждания