Писмата на великите
През 1902-ра, светът разтваря обятията си с хвалебствия и поздравления към Томас Ман и неговия епохален роман „Буденброкови”, за който по-късно писателят ще бъде удостоен с Нобелова награда. Тъкмо това е и времето, когато случайността го среща с очарователната 19-годишна Катя Прингсхайм. Любовта, пламнала в трамвая се нуждае от 3-годишни усилия, настоятелно ухажване и пламенни писма, които да склонят студентката по математика да повярва в чувствата на известния вече млад творец. През октомври 1904 г. Катя и Томас Ман се сгодяват, а няколко месеца по-късно е сватбата им. Огънят на обичта помежду им трае половин век, а семейството пореща на бял свят шест деца – три момчета и три момичета.
Любовно, от големия немски писател в красивите му „Писма до любимата”.
(Monika, Golo, Michael, Katia Mann, Klaus, Elisabeth und Erika, 1919)
Краят на юни 1904 г.
…Вашето мило. благословено писмо - така нежно и доверчиво никога досега не сте ми говорили. Приемете хиляди благодарности, мое щастие, моя звездице, моя прекрасна малка кралице!
Но какво значи "търпение"! Та аз Ви обичам! Един приятел ми писа: "Какъв мухльо си всъщност ти! Всички знаят, че я ухажваш, говорят за това. А тя непрекъснато ти определя нови и нови срокове, за да изпита търпението ти, размотава те, играе си с тебе. Нима ти подхожда тази роля? Покажи й, че си мъж! Дай й ултиматум! Колкото по-дълго се протакат нещата, толкова по-безинтересен ще й ставаш..." Тази последна фраза ме ядоса и затова му отговорих съвсем ясно: "Не си пъхай носа в работи, които не разбираш. Ако сега я изправя пред решение, това означава за нейно и за наше общо огорчение да изтръгна "не", защото тя още не е в състояние с цялото си същество да каже "да". Така че да се правя на обиден господинчо и с мъжко достойнство да зарежа всичко, ми изглежда връх на глупостта, докато мога да вярвам, че с това ще и окажа лоша услуга; а тя ми е дала основание за подобна увереност."
Глупава малка Катя, която все още дърдори, че я "надценяват" и все още твърди, че "няма да може да бъде за мене онова, което аз очаквам от нея"! Но аз Ви обичам, господи, нима не разбирате какво означава това! Какво още има тук да се "очаква и да бъде"? Трябва да "бъдете" моя жена и да ме направите с това безумно щастлив и горд!.. А "като каква си Ви представям, какво значение смятам, че имате и ще имате за моя живот", си е моя работа и от това не произлиза за Вас никакво затруднение или задължение! Глупава малка Катя! Съвсем сериозно да се дрънка, че тя - ама наистина! - не била достойна за мене, за мене, който след всяка среща боязливо се пита: "Подходящ ли съм за нея? Може ли тя да ме желае? Не съм ли в нейните очи прекалено непохватен, прекалено чужд на света, прекалено "поет"?..."
...
Средата на август 1904 г.
Катя, мила, любима малка Катя, никога не съм бил толкова изпълнен от Вас, както през тези дни! Струва ми се, че чувам странната и неповторима музика на Вашия глас, виждам тъмния блясък на очите Ви, бисерната бледост на Вашето сладко, умно, живо лице под черните коси - и ме обзема пламенно възхищение, някаква нежност прелива в мен, за която няма израз и сравнение! А Вие? А Вие?
...
Краят на август 1904 г.
Срещнах едно малко чудо на всестранното и хармонично образование, постигнат културен идеал, съвсем рядък щастлив случай, създание с художествен вкус, целомъдрено, свободно и прелестно. Но каква бе радостта от тази среща в сравнение с възторга от прозрението, което придобих постепенно и не можех да постигна от пръв поглед. Вие бяхте добра, бяхте блага! Ако можехте да разберете какво означава това за мене! Чувството към Вас, което дотогава трептеше плахо и неуверено в душата ми, изведнъж се освободи, придоби смелост, изпълни се с чудни надежди. Досега, когато съм обичал, винаги същевременно съм и презирал. Смесицата от копнеж и презрение, ироничната любов бе станала моя най-съкровена емоционална сфера. Тонио Крьогер обичаше "живота" - синеоката обикновеност, - меланхолично, присмехулно и безнадеждно. А сега? Едно създание, сладко като света - и добро, и необикновено, и способно (макар и навярно неохотно) да ми отвърне с духовност и доброта: това е нещо абсолютно и невероятно ново за мене! Тази любов, изобщо най-силната, е по тази причина - пък да става каквото ще - моята първа и единствена щастлива любов...
...
Краят на август 1904 г.
Глупава ли? Така да бъде. Вие сте неизразимо очарователно създание, моя Катя, тъй че всъщност, щом настоявате, можете да бъдете и "малко глупава". А че не сте такава, знаете сама най-добре. Но ако под "глупава" разбирате противоположното на "благоразумна" (а навярно е това), може и да сте такава, такъв съм и аз, и то с радост. Защото "благоразумието" е нещо безкрайно обикновено. "Благоразумен" е онзи, който изяжда само две кифлички на ден, живее предпазливо, обича предпазливо и е прекалено предпазлив, за да свърже решително живота си със своята любов. "Глупаво" е всичко наивно, благородно и доверчиво, всяка смела всеотдайност на земята. Нека бъдем "глупави", моя Катя!...
...
Средата на септември 1904 г.
Знаете ли защо така добре си подхождаме? Защото Вие не спадате нито към бюргерството, нито към юнкерството; защото Вие - по свой начин - сте нещо изключително; защото Вие - както аз разбирам тази дума - сте принцеса. И аз, които винаги - сега навярно ще се разсмеете, но трябва да ме разберете, - който винаги съм съзирал в себе си някакъв принц, открих във Вас съвсем сигурно своята предопределена годеница и спътница...
Източник: liternet.bg
Снимки: Katia und Thomas Mann vor dem Hotel Adlon in Berlin, 1929; Katia Mann mit ihren sechs Kindern, 1919 - de.wikipedia.org