„Благодаря ти за всички приказни спомени, за люлката на крушата, за люлката на доброто в душата ми…”
Мадлен Алгафари ~ „Пътят на сърцето”
(© Мадлен Агафари)
Сбогом, къщо на моето детство!
Сбогом, родилен дом на светогледа ми!
Няма да вляза повече в теб.
Защото баба няма нито да ме посрещне, нито да ме изпрати на портата,
махайки с напуканата от работа ръка, с тъжни очи, но с усмивка на уста...
започвайки още от тоя миг да брои дните до следващото ми идване.
Сега си толкова тъжна, къщо, самотна, завита с трева, прегърбена,
съсухрена от безсмислие и тишина.
За баба беше най-важно да си подредена, пометена, насадена, цъфнала...
Баба ще се радва, че една друга жена без дом вече ще те мете и полива, за
да не си така сбръчкана, къщо!
Дедо, прости ми! Знам, че си я строил със собствените си две ръце с
мисълта за поколенията внуци, които ще живеят в нея. Чувствам се
предателка. Но и знам, че не ми се сърдиш. Наистина не мога да вляза там,
без да ми се сгърчи душата от липсата ви!
Къщите-мъртъвци са тъжни!
Бабо, дедо, знам, че ще се радвате тя да живее!
Взимам си само образа ти и всичко, което научих в теб, къщо!
Заплетох си вчера в теб пуловера, че да се обличам в теб и в енергията на
баба и дедо всеки път, когато и днес съм малка!
Благодаря ти, къщо на моето „себе си”!
Ще си насадя изкопания здравец и хризантеми в моя двор!
Благодаря ти за всички приказни спомени, за люлката на крушата, за
люлката на доброто в душата ми, огньовете нощем, докато варяхме
буркани, и огъня на сърцето ми, за лехите, които копаех, и за чувството за
земя, което ми даде – земята, от която никога няма да се отлепят краката
ми, колкото и мечтите ми да са в облаците!
Благодаря ти, къщо, че аз съм аз!
Взех си на баба иконата, малката мотичка, на баба избелялата забрадка и
на дедо гордия каскет.
Живях най-щастливо в теб!
Сега ти ще живееш щастливо в мен – там, дето живеят щастливо и баба и
дедо – в сърцето.
Няма да вляза повече в теб, къщо на моето детство, защото ти няма да
излезеш никога от мен!
Обещавам да те мета редовно...
От „Пътят на сърцето”, Мадлен Алгафари, изд. Алгафари
Снимка: Madlen Algafari
