Ако животът не ви предложи страдания, значи, че ви е пренебрегнал | Димитър Казаков - НЕРОН

„Художникът е преодоляване. Той има най-важното - наслоеното време в платното.”

Към студентите от Художествената академия – хипотетично от Димитър Казаков - НЕРОН 

Млади художници, колеги! Първото, което ще направи редакцията, е да ми кастрира най-съдържателното и силно като мисъл и ще напъха дързостта ми в своя комплекс, оправдавайки нужната корекция. Но художникът е едно невероятно явление, което руши каноните и създава нови състояния, жизнени и обновяващи обществото и чертите на живота.

Творбата, която ще ви бъде отхвърлена, не бива да бъде ваш комплекс, а благородно отмъщение, направете стотици за кратко време, воювайте за своето свято верую.

Ако творбата ви е приета и е на челната - най-важна - стена в залата, пак не се отчайвайте, защото може да сте изпуснали най-важния елемент да сте българин по пластично мислене, а не провинциален чуждестранник от минали векове и периоди.

Най-страшното за малките европейски страни е, че те пренебрегват себе си, кланят се на различни течения, смятайки, че това върви на пазара, грубо унизяват нацията и нейното богатство като наследство. Българското не е фолклорното или в изгледите на старите чюрясали с червеи къщи, а в онова, в което може да се промъкнеш пипнешком, с отворени очи като изследовател, като учен-аналитик и сетне като артист.

Болка и низост, отчаяние и нерадост е да срещам по платната ви "а ла" личности, "а ла" стилове, несвойствени за мисленето българско от вековете. Рисуваната керамика от Преслав, Търново, крайбрежието по морето, Кносос, Крит, Микена - нужно ли е да изреждам познатото наследство, върхове и образци, влени в земята българска?! Археологичните останки не ви ли вълнуват, защо от рафтовете на библиотеката ви гледат все отшумелите изми и течения, ексавангарди от началото на века.

Смятате ли, че трябва да посетите музеите на света? Да, зная, че смятате. Но най-добрият музей е белият лист, най-големият урок е ежедневният урок, а не много въпроси с оскъден труд. Научете едно нещо съвършено и то ще ви даде ключа за много врати. Общувайте с белия лист, но не скицирайте никога по него, а чертайте мислите си, бъдете пестеливи и не съсипвайте белотата с безобразно многочертие. Казанлъшкият тракийски ваятел е най-блестящият урок за нацията ни.

Само когато сме национални, можем да бъдем планетарни по значимост. Най-унизително е да бъдем под сянката на парижките школи - бедствие за младите народи по континентите - като имитация.

Нравствеността ви да бъде съчетана с мечтания за неизвестни светове в платната ви. Мечтателност, сантименталност като войнствен лиризъм, а не блудкава мекушавост, вписана в остарелите изми.

Не разклонявайте грешките на своите предшественици, колеги, имена и образци на вмъкнали в нацията ни стилове, погребали чувствителност и висока надареност, в които вярвам. Не опошлявайте надареността си с липса на национално славяно-тракийско усещане. Професионалната преданост като сръчност, опитност на великани ще ви изведе до реализация на вашите мечти. Рисувайте мечтите си като идеал най-верен. Творете това, което е най-близко до вас като тема и форма.

Телеграфно съобщавайте с пестелива четка, уважавайте линията, границата като чистота, и я следвайте в необятното като тема. Хармонията е не само цвят, но и обем, музицирайте с ритмите на линията. Рисувайте по-малко отколкото са височините на възможностите ви и не се изнасилвайте - това не е спортно състезание, а една игра почти детска, която ще живее като фокус, като усет за философия.

Учете другите около вас и това е най-доброто проглеждане, проникване в неизвестни светове от генетичната структура, носеща опита сънен на праотците ни. Бъдете творци професионални при сън през нощта и в пробуда, не изпускайте себе си от себе си. Ръководете се, планувайте всеки идващ миг. Не оставайте сами, когато сте сами.

Обичайте се като съзерцания за идващия миг, като действие, в което да се нахвърляте стремглаво, бързо, да не отлитне онова, което просветва като идея, като творба. Ако завист, омраза, недоверие и алчност ви ръководят - сменете този занаят, той е чувствителен и търси изяви в песента на нежни хора. Ако фигурите - персонажите ви са отвесни като колове, за да не падат, зле сте възпитани - човек непрекъснато пада, осъществявайки движението си, ходенето.

В гамата могат да бъдат и най-вулгарните съчетания на цветове и бодливи форми, но там картината не може да има душа, не може да има вселенен трепет и могъщество. Да бъдем силни, значи да сме концентрирани в тишината на гамата като вселенен трепет на духа, като притихване преди експлозив, напомнящ ни полета на велик оратор.

Това безмълвно изкуство, ЖИВОПИСТА, е събрало системи от обем на мълвения, превръщайки сънното в живо, невзрачното в понятно. Ако животът не ви предложи страдания, значи, че ви е пренебрегнал, защото страданието поражда в нас потенциална сила и опит за размишление и малко ни калява. Огорчението не бива да преминава в злоба, а в любов към живота. Красотата е в нашата съпротива и това е усещане, че живеем, че пътуваме. Живее онова, което се движи. Блатото не е питейна вода, душата ни не може да бъде храм за нас самите, без наслада от победите.

Художникът е преодоляване. Той има най-важното - наслоеното време в платното. Най-светлото отмъщение е победата - хубавото, съдържателното, преминало в състоянието творба. Младостта е най-красивото усещане, което не забелязваме, докато сме млади. Здравето и младостта, дързостта и волята, мечтите ни - най-важното, мечтите, ще ни донесат сладостта - победа в изкуството.

* От разговор с художника, записан от Петко Бъчваров
Източник: slovo.bg
Снимка: galleryloran.com

3852 Преглеждания