Критично, трагично и комично от перото на големия наш писател-сатирик. От днешна гледна точка добавяме още: и все си е същото!
Конституция
Бедната ми конституция! Тя прилича на келнерка в голямо кабаре. Потропаш ли на масата – веднага трябва да се яви, заедно с всичките си членове. Но както всички членове, и тя познава клиентите си. Знае къде ще падне бакшиш и там услужва.
Пред червена деветоюнска маса един големец. Министър ли е, депутат ли е – и тя не го знае, седи и готви. Очите му червени, зъбите му скърцат. Личи се, че нещо лютиво готви. А келнерката – конституция, сложила юмруци на хълбоците, стои права пред него и чака заповеди.
– Зер той е най-големият акционер в дружеството, което стопанисва този ресторант. Па добър е.
Много често й дава отпуск, но когато се разсърди, може и съвсем да я изгони. Веднаж малко остана да направи това, но страхът от конституцията на съседните локали го възпря.
Готви нашия големец, а очите му все повече и повече кръвясват. Много е лютиво! Напразно прислужника му Общоделски го подсладва с разни мерудии. Не върви!
На съседната маса седи работник и яде сух хляб. Миризмата на яденето достига до него и дразни носа му.
– А кхии! – кихавицата го хваща – пррр… лошо ядене! Сигурно за мене се готви!
Надниква в тенджерата. – Ужас! Вътре мършави живи ръце, крака. Преглежда листа „Закон за защита на държавата“.
– Хей, господине, раздрусва той големеца, такова ядене в тоя ресторант не може да се готви!
Общоделската прислуга се нахвърля върху нахалния клиент, но големеца я възпира.
– Излишно! Яденето, което му готвех аз е достатъчно да го премахне!
После тропа на масата.
– Конституция!
Келнерката прави дълбок реверанс:
– Какво ще заповядате Ваше Високоблагородие?
– Порция член 47!
– Сега, молим!
Съмнителната девственица поднася някакъв окастрен, замърсен и огризан кокал.
– Заповядайте молим!
– Дръж, предател!
– Но, вижте, как сте окълцали тоя кокал. По него не е останало нищо: Не, не признавам!
Олимпиеца възнегодува:
– Вън предателя!
Квесторите влизат в ролите си. Ресторанта се казва Народно събрание.
На другата маса някакъв финансов готвач, с непроверени знания, готви един ужасен бюджетен турлю гювеч. В големия 7 милиарден казан, пълен с вода, хвърля всякакви зарзавати – мито, чужди привилегии, косвени данъци… късове мършаво месо, но нито капчица масчица. Грижливо пази и угоените добичета. Но яденето не става – безвкусно е! Подсолва го с малко „уволнени чиновници – комунисти“, подлучва го с няколко стотици „закрити училища“… Пак не върви.
– Без мас нищо не става. Най-после ядосан хвърля в широкия казан и един грамаден къс салца „глоби“ – (точно 800 милиона), прибавя към тях и една порядъчна доза и „кръчмарски патент“ и си запушва наргилето. Но казана закипява, водата прелива и заплашва съвсем да угаси огъня. А една кръчмарска струя от нея намокри панталоните на финансиста и тоя изважда от казана част от „патента“. Напразно! – гювеча не може да се вкуси.
– Сложете мас, приятелю, сложете и от угоения добитък, протестират бедните клиенти.
Готвачът се дразни.
– Конституция!
Подстриганата кокона пак се кланя.
– Порция „Закон за насърчаване индустрията“!
Келнерката донася някакъв буламач – потънал в мазнини.
– Молим!
– Не, не щем тая помия!
– Отлично! Конституция!
– Молим?
– Дай на тия дриплювци по една порция Зезеде.
В най-левия ъгъл на ресторанта, група опозиционни вестникари пишат статия. Това обаче, не се харесва на големците и те пращат прислугата да им скъса вестниците.
Вестникарите тропат на масата. Келнерката не мърда.
– Конституция! – отчаяно викат те.
Най-после тя мълчаливо се приближава:
– Еее, какво има?
– Порция член 79. Печата е свободен.
– Господаря го държи под ключ.
Прислугата започва да бие немирните клиенти!
– Келнерка, Конституция! По-скоро една порция от чл. 73 (за неприкосновеността на личността).
– Няма! От една година вече такова ядене не се готви в нашия ресторант…
От: „Разкази и фейлетони“, Тома Измирлиев (Фома Фомич), изд. Хемус
Снимка: Тома Измирлиев (1895 ~ 1935), bg.wikipedia.org
