„Нейният цвят е цветът на духовната любов; формата е израз на съвършена хармония, а ароматът й - на чистотата.“
Чак до сърцето на розата, постлано с думите на известния наш окултист, духовен учител, философ, педагог и астролог.
♥ Сърцето на розата
Розите, които се отглеждат в България са забележителни със своя цвят, аромат, големина, мекота на листенцата, както и с продължителността на цъфтежа им. Причина затова може би са земята, магнитните полета и течения, които преминават оттам. В някои области въздухът е напоен от тяхното благоухание и не напразно българската роза е известна по целия свят. Още много отрано бях привлечен от розите и от техния аромат: вдишвах го и дълго ги съзерцавах... Докато един ден се приближих до една роза, чийто мирис бе толкова силен и опияняващ, че излязох от тяло си. Почувствах се излъчен в пространството, където открих цял един свят от светлина, красота, вдъхновение и радост. От този момент нататък все се стремях да повторя тази опитност.
Онзи, който е възпламенен от някакво силно желание, спонтанно, инстинктивно намира средства за неговото осъществяване. Ето така усетих, че розите можеха да ми помогнат в моите упражнения по медитация. От кое далечно минало, от коя тайнствена наука, останала дълбоко скрита у мен, идваше това привличане, не знаех. Когато медитирах, избирах онази роза, чийто аромат и свежест, форма и цвят можеха да ме отведат надалеч и много нависоко. Смятах тази роза за живо същество, слязло от Небето, което се жертваше, за да ми покаже пътя, а аз исках от нея да ми подскаже как да достигна до всички онези достойнства, на които тя е изразител в духовния свят.
На земята розите са красиви, но колко по-красиви са те горе, в невидимия свят! Защото тези същества, които тук на земята са приели физическа форма, в действителност обитават във висшите невидими области. Като съзерцавам една роза, опиянението, в което тя ме потопява чрез своя аромат, ме изтръгва от физическия свят. Тогава преминавам през етерния свят, като се стремя да не остана там, след това се отправям към астралния и менталния, където също не искам да спра. Накрая достигам до причинния свят, където намирам розата, истинската роза, онази, която е формирана от съществата на Венера - Елохимите - от сефирата Нецах, седмата сефира от кабалистичното Дърво на Живота.
Розата е дар за Земята от Венера. Вие ще речете: „Ама как така розите могат да дойдат от планетата Венера?“ Атмосферните условия, които царуват на нея, не дават възможност за живот“. Това го знам добре, но за науката на Посветените планетите не са само физическите, материалните тела, които астрономите описват. За духовната наука планетите са пътища за преминаване, посредници между космичните течения и Земята. Чрез планетите Земята приема течения и въздействия, чийто извор е сам Бог. Ето защо от незапомнени времена известни качества и достойнства се асоциират със съответни планетни въздействия. Планетите са резервоари на теченията, които преминават през пространството и в съответствие с тяхната природа се приемат и кондензират на Земята в един или друг приемник. Розите са приемници на токове, идващи от Венера, теченията на любовта. Когато се приближаваме към тях, приемаме тази любов. Любовта, проявена чрез розите - защо да пренебрегваме един такъв дар?
На пръв поглед една роза не е нещо кой знае какво, но на практика има силата да ни свърже със света на Венера; дори едно-единствено нейно листче е напоено с такава квинтесенция. Като гледаме розата, като я обичаме, ние й предаваме от нашия магнетизъм, в замяна тя също ни дава нещо: свързва ни с обитатели от сферата на Венера, които са по-напреднали от тези на Земята. Това е проста истина - принцип на бялата магия. Въпреки нейната красота и аромат, самата роза не е Венера и затова не трябва да спираме вниманието си единствено дотук, а просто да я приемем като посредник между нас и висшите същества. Това са онези същества, които чрез розата ни отговарят и ни дават възможност да открием любовта, красотата и Божията благодат.
Ако в онова време чрез розите получих много откровения, то впоследствие те ми дадоха още повече. Колко дребни на пръв поглед неща крият у себе си по-големи! Но за да ни се открият, не трябва да се спираме върху материалните форми, трябва винаги да търсим принципите, духа отвъд формите. Ето така, благодарение на розите, малко по малко научих как да разбирам същността на едно живо същество, за да мога по-добре да вляза във връзка с него. Толкова ми се иска да предам и на вас това, което самият аз съм научил!
Как да изразя какво буди у мен видът на розата. Имам усещането, че живея с нея, че вибрирам и че се храня с нещо, което слиза от божествения свят. На пръв поглед тя е съвсем малка, но вътре у мен става голяма, защото носи със себе си много неща! Тя ми се усмихва, а аз също я гледам с обич, искам тя да проникне у мен, за да разцъфтят в сърцето и душата ми други рози, защото розата има такива възможности. Ето какъв съвет бих искал да дам на бъдещите майки: намирайте от време на време рози (пък макар и само една), медитирайте близо до тях и поискайте да въздействат върху детето, което се развива у вас. Духовете на розата са същества, приели да се въплътят на Земята, за да помагат на хората - не знаете с каква радост те ще удовлетворят вашата молба!
Ето как аз се обръщам към една роза: „О, многообичана от мен роза, кой ти даде толкова красота, такъв аромат?... Кой те направи такава?“ А тя отговаря: „Това е едно същество, което хората виждат всеки ден и от което непрекъснато получават благоденствие, но към което не показват никаква признателност. Аз съм свързана с хранещата ме земя, но не тя ме е направила това, което съм, а Слънцето - изворът на живота. То ми дава цветовете и уханието, то ме учи как да разпръсквам моя аромат.“ Розата е толкова мълчалива и същевременно толкова изразителна! Чрез своите еманации тя непрекъснато отправя послания към нас: обърнете се към Слънцето и станете като мен. Ако бихме могли да измерим честотата на вълните, които тя излъчва, ще бъдем учудени от усилията, които розата полага, за да ни въздейства.
Колко още загадки крие розата! Нейният цвят е цветът на духовната любов; формата е израз на съвършена хармония, а ароматът й - на чистотата. Колко са онези хора, които се досещат какво в действителност са розите, които отглеждат в градините си или с които украсяват домовете си? Използват ги най-вече за украса или за прелъстяване. Защо не се помъчат да намерят чрез розите пътя към истинската любов, онази любов, която не ограничава, а освобождава?... Достатъчно е само да се докоснем до листенцето на една роза, за да се присъединим към съществата, които са приели да се вселят в нея, за да ни вдъхновят и да разкрият пред нас неподозирани хоризонти. За просветеното съзнание обикновеното листенце от роза може да стане изходна точка за големи духовни постижения. Докато онези, които минават несъзнателно покрай най-ценните неща, те обедняват.
Избрано от: „За да станем жива книга“, Омраам Микаел Айванов, изд. Изток-Запад
Снимка: Omraam Mikhaël Aïvanhov - Spiritual Master