„Начинът, по който са се отнасяли към нас, когато сме били съвсем малки, обикновено е начинът, по който сега се отнасяме към себе си.“
♥ Самокритиката ни отдалечава от истината
Тя само ще усили отлагането и мързела ни. Трябва да насочим умствената си енергия към освобождаване от старите и създаване на нови мисловни нагласи.
Кажете: „Желая да се освободя от потребността да чувствам, че не заслужавам. Заслужавам най-доброто в живота и сега с любов си позволявам да го приема."
„Като повтарям това твърдение многократно в продължение на няколко дни, външните прояви на отлагане автоматично ще започнат да изчезват."
„Като изграждам в себе си чувства за собствено достойнство, вече няма да има нужда да отсрочвам успеха си."
Виждате ли как това ви могло да се приложи за някои отрицателни нагласи и външни прояви в живота ви? Нека да спрем да си губим бремето и енергията да се самообвиняваме за нещо, което не можем да избегнем и да не правим, когато имаме определени вътрешни убеждения. Променете тези убеждения.
Без значение как подхождаме към нещо или на каква тема говорим, ние боравим само с мисли, а те могат да бъдат променени.
Когато искаме да преобразим нещо, трябва да кажем това:
„Желая да променя нагласата в себе си, която е причина за това състояние."
Може да си повтаряте това многократно всеки път, когато си помислите за болестта си или за проблема си. Щом го кажете, вие излизате от групата на жертвите. Вече не сте безпомощни, съзнавате собствената си сила. Вие казвате: „Започвам да разбирам, че сам съм си причинил това. Сега отново си връщам собствената сила. Ще се освободя от тази стара идея и ще я оставя да си отиде."
♥ Самообвинения
Имам клиентка, която изяжда по половин килограм масло и всичко друго, което намери, когато не може да понесе да бъде насаме с отрицателните си мисли. На другия ден се ядосва на тялото си, че е много дебело. Когато била малко момиченце, след вечеря тя обикаляла масата и изяждала останките в чиниите на другите и цяло парче масло. Всички в семейството се смеели и смятали, че това е очарователно. Това май е било единственото признание, което тя получавала от тях. Когато се мъмрите и хокате, когато се самонаказвате, давате ли си сметка защо постъпвате по този начин?
Почти цялата програма, записана в ума ни, и положителна, и отрицателна, е била приета от нас до тригодишна възраст. Оттогава насам нашите преживявания са се основавали на това, което сме възприели и в което сме вярвали за себе си и за живота по онова време. Начинът, по който са се отнасяли към нас, когато сме били съвсем малки, обикновено е начинът, по който сега се отнасяме към себе си. Този, на когото се карате, е тригодишното дете, което живее у самите вас.
Ако сте човек, който се ядосва на себе си, че е плах и страхлив, тогава помислете си за времето, когато сте били на три години. Ако пред вас имате едно такова дете, което се страхува, какво бихте сторили? Ще му се ядосвате ли, или ще протегнете ръце и ще го успокоявате, докато не се почувства в безопасност? Може ви като сте били малки, възрастните около вас не са знаели как да ви утешават. Сега в живота си вие сте възрастният и ако не умеете да успокоявате детето във вас, това е наистина тъжно. Стореното в миналото е сторено и с него вече е приключено. Но сега сте в настоящето и имате възможност да се отнасяте към себе си така, както ви се иска. Уплашеното дете има нужда от утеха, а не от хокане. Ако се сърдите на себе си, това още повече ще ви притесни, а няма от кого да потърсите помощ. Когато детето във вас се чувства несигурно, може да ви причини много неприятности. Помните ли как сте се чувствали като малък, когато са ви подценявали? По същия начин сега се чувства и детето във вас. Бъдете добри към себе си. Започнете да се обичате и одобрявате. Малкото дете има нужда от това, за да прояви огромния си потенциал.
От: „Излекувай живота си“, Луиз Хей, изд. Кибеа
Снимка: hayhouse.com