Басните на мосю Лафонтен отдавна са се сдобили с баснословен ореол, а четящите хора навярно са му благодарни, че е предпочел литературното творчество през богословието и правото. На 37 години прочутият френски творец пише своите първи „Приказки и новели в стихове”, последвани от сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен”. Лаконично, сатирично и иронично Жан дьо Лафонтен създава познатите на всички нас истории за животни, в които се разкриват твърде неприятни истини за хората. Чрез басните си той разобличава порочните нрави на времето, в което живее - лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. Духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, затова те виждат бял свят в Холандия. Днес, повече от три века след смъртта му, басните му продължават да крачат през времето и да сеят сладкодумна мъдрост и прости истини за живота.
(1621 ~ 1695)
♥ Кърпачът и банкерът
Един кърпач си пееше от съмване до мрак:
бе чудо - да го видиш цял юнак!
Как пееше - с извивки, като знаменит певец,
и бе доволен той, като мъдрец.
Съседът му с пари бе пълен. Жалко
е само туй, че спеше твърде малко.
Той бе банкер - играеше с парата.
И ако призори заспеше,
тогава пък в кърпачницата песента ехтеше,
той се събуждаше - и искрено скърбеше,
че не е наредено от съдбата
съня да се продава, както днес
продават всичко: ядене, и пиене, и чест.
Най-после той певеца викна - и му заговори:
- Кажете ми бе, господин Григорий,
какво печелите годишно? - Господине, -
отвърна весело кърпачът, -
тъй малко, че не чини
годишно да го смятам, ден след ден се влачат
и пак добре е, ако мога да изтрая
чак на годината докрая, -
и всеки ден - отново грижа е за мен.
- Добре тогава! а какво печелите на ден!
- Ту повече, ту пък - по-малко. злото
(та чунким иначе печеля доста!)
е във това, че има дни, когато не работя:
да, тия празници ме разоряват просто.
И попът току ще измисли някой празник,
та да ме ядосва само!
Банкерът, предоволен от наивността му,
засмя се - и му рече: - Аз ще ви обогатя -
вземете тия сто жълтици и пазете ги грижливо: до една
ще ви послужат в трудни времена!
Кърпачът, изумен, помисли, че едва ли толкоз злато,
от сто години досега, земята
създала е за хората употреба.
Отиде си, зарови ги - ала и радостта,
и щастието си със тях погреба,
устата му замлъкна и пресекна песента
от тоя ден, от който бе богат!
Сънят напусна бедната му хижа,
там гостенка му беше вечна грижа,
съмнения, тревоги, яд.
По цели дни той пазеше съкровището свое,
а ако нощем котка скокнеше, той мислеше, че то е
крадец, дошъл да го ограби и измами.
Кърпачът най-подир отиде при банкера - и му рече:
- Върнете радостта и песента ми,
а пък парите си вземете - не ги искам вече!
* Публикувано във в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 499, 1941 г., превод: Ангел Тодоров
Изображение: Portrait by Hyacinthe Rigaud (private collection), Wikipedia