За богатството, късмета и съдбата от изящния френски поет и баснописец
(Portrait by Hyacinthe Rigaud)
С богатство се сдобил търговец по море.
Пред него бури зли оставали без сила,
съдбата неведнъж над него се смилила
и всеки негов рейс завършвал все добре.
Атропос и Нептун към неговите хора
внимателни били, Сполука без умора
ги водела напред - към пристана желан.
Сътрудници добри и вярна клиентела
намирал той навред, продавал и канела,
и захар, и тютюн, и порцелан -
вървяло всичко все по неговия план.
И тъй кесията му взела
безспирно да расте, претъпкана с пари,
накупил той коне и хрътки, и карети,
не жалел златните монети
и в делничните дни празнувал той дори.
Попитал го другар: „Успехът ти отгде е?“
- Способният човек във всичко ще успее!
На себе си дължа сполуките - че знам
кога и за какво парите си да дам!
Харесали му тъй печалбите и ето:
започнал сделки пак със своя капитал,
но нищо този път да стори не успял -
нехаен бил, подир което
потънал му добър, но претоварен бриг
и друг, едва снабден със два-три топа стар
ограбили без труд корсари,
а третият пристигнал в миг,
когато в онзи град заглъхнал бил пазара
и купувачи - ни един.
Измамен бил по начин фин
и от длъжник накрай; след тази надпревара
в разноски, в лукс увлеченият мъж
загубил всичко изведнъж.
Другарят го видял в каруца най-мизерна
и питал го: „Защо?“ - Съдбата ми е враг!
Приятелят добър му казал: „Друже драг,
чрез мъдрост забрави за гордостта безмерна…“
Не знам какво е сторил той,
но знам: на своя ум при случаи безброй
приписват хората успеха,
а щом се провалят, намират те утеха
в това, че имат жребий клет.
Така представяме нещата:
доброто е от нас, а злото - от Съдбата.
Човекът все е прав, но няма си късмет.
***
Превод от френски: Пенчо Симов, 1978
Изображение: Portrait by Hyacinthe Rigaud (private collection), Wikipedia
