„…да си го кажем в очи: много лошо става във една държава, щом човекът само слуша и мълчи…“

ПРОСТАКЪТ 

Простакът е кремък - корав и могъщ,
простакът е демон без лик, вездесъщ.
Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.
Удариш на кухо, простакът звучи.

Простакът не чака, не знае предел
и стига простакът до своята цел,
Защото простаци край него вървят
и дават му знаци и правят му път.

Надкласов, безкласов, без род и съюз,
но винаги касов, но винаги в плюс.
Без ден да протакаш, дори да кърви
война на простака до смърт обяви.

За срам на Европа, на всичките нас,
когато докопа в ръцете си власт.
По страшен от спина, по-жилав от рака,
сега за сега се оказа простака.

...

ЕЛЕГИЯ

Има ли виновни?
Няма ли виновни?
Ние си го знаем най-добре.
Вече доста време
все пешкир переме.
Който го е цапал, той не го пере…

Бяхме мекотели,
нека станем смели,

но да си го кажем в очи:
много лошо става
във една държава,
щом човекът само слуша и мълчи.

Разни бюрократи
с култовски похвативече изживяват своя грях.
Жалват се за своите
умори при побоите…

Нека да забравим също като тях…
– Слушайте послушно:
без това е душно!

Не ровете още,
ще се вдигне прах…

1955 г.