„Правило на правилата и основен закон на законите е, че всеки е длъжен да спазва законите на страната, в която живее...“
(Portrait of Michel de Montaigne, 1570)
Право, правосъдие, закони
Човек не може да си представи по-лошо състояние на нещата, отколкото в случаите, когато злото се обявява за законно и със съгласието на властта се облича в мантията на добродетелта.
Има ли нещо по-диво от това да видиш как у един народ по законен обичай съдебните длъжности се продават, а присъдите се заплащат с броени пари, където по законен начин се отказва правосъдието на този, който няма с какво да заплати...
Двата вида закони: законите на честта и законите на правосъдието, които в много отношения си противоречат; така първите наказват сурово този, който, бидейки обвинен в лъжа, понася обвинението, докато вторите – този, който си отмъщава за него.
Този, който се обръща към законите, за да защити оскърбената си чест, губи честта си, а този, който не се обръща към тях, бива осъждан и наказван...
Правило на правилата и основен закон на законите е, че всеки е длъжен да спазва законите на страната, в която живее...
Човешкото правосъдие е кроено по модела на медицината, според която всичко е позволено и честно.
Тези, които разклащат държавата, най-често са и първите, които падат под развалините й.
Нормалният ред в една държава, радваща се на пълно здраве... представлява едно тяло, което се крепи на своите органи и служби, както и на общото подчинение и спазване на реда.
Не само по предложение, но и в действителност най-доброто, най-съвършеното държавно устройство за един народ е това, което се е задържало най-дълго. Неговите особености и основни достойнства произтичат от обичая. Ние винаги най-напред се позоваваме на условията, при които живеем.
Всички големи промени разклащат държавата и внасят в нея безредие.
Платон също не е съгласен да бъде нарушаван мирът в неговата страна, заради усъвършенстване на управлението; и не приема никакви подобрения, които костват кръвта и разорението на гражданите, смятайки, че в такъв случай човекът с добра воля е длъжен да остави всичко така, както си е...
Държавните нещастия чувствуваме дотолкова, доколкото засягат частните ни интереси. (Тит Ливий)
Из: „Афоризми, максими и размисли“, Цитати от „Опити“, Мишел дьо Монтен, изд. Наука и изкуство
* Portrait of Michel de Montaigne, 1570s (unknown artist), commons.wikimedia.org
