„…в онзи тъмен, врящ и неизследван котел, който може да се оприличи на вряща магма в някой вулкан, димящ и стенещ в своя дълбок кратер, ръмжащ и дишащ заканително!“
♥ „Къкринското ханче подир залавянето на българския Апостол“
(фрагмент)
Мълвата е нещо изключително мощно, тя прониква навсякъде, промъква се тайно, пропълзява през пукнатините, пълзи по отвесни стени, върви на пръсти, сама тя с пръст на устата, шушука, съзаклятничи, обгръща човека отвсякъде, притиска го като лепкава мъгла, вмъква се в смутената му душа. Ако пътят за там е затворен, то тя прониква едва ли не през порите на кожата му, влиза незабелязана и в най-добре охраняваните крепости, наднича през ключалките на вратите, изнася на показ най-съкровени тайни, интригува и подкопава, с едно само нашепване съсипва нечие реноме, изграждано цял живот. В шепота и в шушукането на мълвата има злоради нотки, но има и нотки на надежда и на свята народна наивност, че утре или най-късно вдугиден ще има небесно знамение и че назрява промяна. Тази надежда за промяна народът таи дълбоко в себе си. Ние не знаем точно кога това цвете пониква и кога започва да цъфти в народната душа.
Мълвата е вечният скитник по пътищата. Тя постоянно пренася нещо, пренася го шепнешком, някак си тайнствено и съвсем тихо, като че ли ви приобщава към някакво съзаклятие, като че самата нашепвана от нея вест е някое много рядко и плашливо птиче, та е достатъчен само един-единствен наш невнимателен жест или едно-единствено невнимателно движение и птичето ще отлети безвъзвратно, предричането няма да се сбъдне и няма да има магия.
Мълвата постоянно нещо подсказва, но го подсказва шепнешком, пълна с недомлъвки, говори обикновено с половин уста и оставя подир себе си неяснота и недоизказаност, за да може човек да гадае. Ужасно нещо! Кълбо от влечуги, което непрекъснато се оплита и разплита, преминава всякакви граници и понякога може да набъбне, да обрасне и да достигне такива гигантски размери, че да е видно от всичките континенти на света. Това гигантско чудовище е световната мълва.
Мисля, че именно световната мълва е създала много от човешките митове и легенди, в това число и мита за потопа и Ноевия ковчег. Мълвата може да угнети, но тя може да породи и надежди. Тя е като нож с две острия, на който са забравили да турят дръжката, тъй че както и да посегнем към този нож, рискуваме да посечем ръката си. Би ли могъл да каже някой къде живее народната мълва, с какво се храни и как се размножава? Трудно може да се отговори на такъв въпрос. Тя се таи дълбоко в недрата на народната душа, в онзи тъмен, врящ и неизследван котел, който може да се оприличи на вряща магма в някой вулкан, димящ и стенещ в своя дълбок кратер, ръмжащ и дишащ заканително!
Из: „Къкринското ханче подир залавянето на българския Апостол“, „Ноев ковчег“, Йордан Радичков, изд. НИКЕ, Източник: izdatelstvonike.com
Снимки: Издателство НИКЕ