Лирично от големия поет на Русия
(Младият Пастернак, 1908 г.)
♥ АВГУСТ
Щом обеща ни, без подканяне
пристигна слънцето отрано.
постлало ивица шафранена
чак от пердето до дивана.
Покри то с жарка охра целите
къщя наблизо и гората,
възглавницата и постелята,
и лавицата край стената.
Припомних си защо пламтящата
възглавка тъй е овлажнена -
сънувах аз, че ме изпращате
един след друг опечалени.
Сами, по двама или в шествие
вървяхте и един си спомни.
че днес постарому май шести е -
Преображение Господне.
От хладен зрак обикновено е
обхванат цял Тавор тогава
и есента като знамение
очите вече приковава.
През рядка, тръпна, разпарцалена
горичка крачехте след мене
към гробището злато-алено
подобно питка зачервена.
Високо над леса съседстваха
върхарите с небето важно
и далнините се приветстваха
с петльови гласове протяжно.
Смъртта - патрон на землемерите
видях край входа да се мярка,
очи в лика ми мъртъв вперила:
да ми изрови гроб по мярка.
Спокоен глас край вас проточи се
и всички вслушахте се в него,
това бе моят глас пророчески,
от тлен все още незасегнат:
„Прощавай, Спасовден с позлатата,
и ти, лазур преображенска,
часа съдбовен на разплатата
смекчи с последна ласка женска.
Прощавай, време на застоя,
ти - в бездната от унижения, -
жена, надала глас достоен!
За тебе съм полесражение.
Прощавай, полет на орловото
крило, разперено с упорство,
и свят, спасен в света на словото,
и творчество, и чудотворство.
Август, 1953
Превод от руски: Кирил КАДИЙСКИ
Снимка: Младият Пастернак, 1908 г. bg.wikipedia.org