За житейската аксиома и онова, от което истински се нуждаем. Две приказки за Диоген, споделени от Хорхе БУКАЙ в книгата му „Нека ти разкажа”
DiogenesJean-Léon Gérôme (11 May 1824 - 10 January 1904)
Основната идея в постиндустриалното общество е да имаш, а не да бъдеш, както би казал Ерих Фром. И за да ни убедят в това, са ни обвързали с една аксиома, която не можем да избегнем и затова я приемаме за нещо нормално. Това е фраза, която служи едновременно като движеща сила и като клопка.
– Фраза ли?
– Да. Тя гласи:
Колко щастлив ще съм с онова, което нямам.
А онова, което нямам, не е кола, нито къща, нито добра заплата, нито жена. Онова, което нямам, е онова-което-нямам, тоест, нещо невъзможно.
Иначе казано, ако се сдобия с онова-което-нямам, няма да съм щастлив, защото, като го получа (кола, къща, приятелка и т.н.), то престава да бъде онова-което-нямам, а според аксиомата мога да бъда щастлив само ако притежавам онова-което-нямам.
– Но от тази клопка няма спасение!
– Няма, ако не успееш да промениш аксиомата.
– А можеш ли?
– Всички образователни модели и норми могат да бъдат преразгледани, за да се потвърдят или коригират. Цената, която трябва да платим, е, че ценностите, свързани с установения ред, ще се разместят. Ще се почувстваме объркани и ще изгубим посоката, докато не открием нов ред, отговарящ на новата ни действителност. Но когато го направим, ще бъдем възнаградени: ще оценим това, което имаме, и ще се радваме на това, което сме.
Казват, че Диоген се шляел по улиците на Атина, облечен в дрипи, и спял по входовете на къщите.
Разправят, че една сутрин, преди още да се разсъни, пред входа на дома, където пренощувал, минал някакъв богат земевладелец.
– Добър ден – рекъл богаташът.
– Добър ден – отвърнал Диоген.
– Тази седмица беше много успешна за мен, затуй съм дошъл да ти дам тази кесия с монети.
Диоген го погледнал мълчешком, без да помръдва.
– Вземи ги. Няма измама. Мои са и ти ги давам, защото знам, че ти трябват повече, отколкото на мен.
– А ти имаш ли още? – запитал Диоген.
– Разбира се – отвърнал богаташът, – още много.
– А не искаш ли да имаш повече, отколкото имаш в момента?
– Е, разбира се, че искам.
– Тогава задръж си парите, защото на теб ти трябват повече, отколкото на мен…
А други разправят, че разговорът продължил така:
– Но и ти трябва да ядеш, а за това са нужни пари.
– Имам си една монета – показал я Диоген, – ще ми стигне за купичка жито за тази сутрин и може би за няколко портокала.
– Добре, но какво ще ядеш утре, вдругиден и след това? Откъде ще намериш пари утре?
– Ако си сигурен, че ще доживея до утре, и не смяташ, че грешиш, тогава може би ще взема парите ти…
Избрано от: „Нека ти разкажа”, Хорхе Букай, изд. Хермес
Картина: DiogenesJean-Léon Gérôme (11 May 1824 - 10 January 1904), commons.wikimedia.org
