Описани на ароматен и упойващ български език, народоведческите студии на Цани Гинчев разкриват позабравения свят на душата, нравите и обичаите български. За благостта, философията и вярата по земите ни, с думите на големия родолюбец, възрожденец, учител и лечител, надиплил и спастрил народен опит с хилядолетна давност.
(„Почивка на нивата“ 1943, Златю Бояджиев)
♥ Българинът, българката и вярата
Ето де е подквасата дето Българинът и до днес е останал благ наставник, естествен благослов и философ – естествоизпитател. Ето де се крие началото на неговото стопанство, на неговата трезвост и на неговото неуморимо трудолюбие. Той е вярвал, а неговият потомък и до днес вярва, че има върховен стопанин над сичка вселена и тоя стопанин никой не е в състояние да го представи нито с камък, нито пък с боя. Българският дядо Господ живее в българското сърце с всичките благи отечески наказания. Ето защо българинът и до днес разбира естествените закони и твари, защото той не ги меси с бога, той не ги счита за богове, неговият дядо Господ е над сичко и над сички. Ето защо той не е имал идоли и не може да се съгласи със своето философско благословско възрение и да си представи той своя благ дяда в камък, в боя, в животно, в стихия. Ето защо нашият прадед не е правил храмове – че хич неговият дядо Господ, който ходи като грижлив баща да учи хората по света да бъдат умни стопани, стои ли в храм от глина, живее ли в идол от вар и запира ли се в метал! Той го среща под вековния дъб, на който дядо Господ слязва от своите огнени престоли. Человек с такова человешко понятие за бога, ще се покланя ли през камъка и пред метала, когото той може с един замах да строши? Българинът е философ и никоги няма да се съгласи с дивото идолопоклонство, което се е развило само в ония народи, които не са можели да различават що е дядо Господ и що е твар и стихия.
Българинът е бил и е и до днес най-добър стопанин. Той оре земята с благословение, защото дядо Господ най-напред го е научил да оре и като си прибере плодовете от благодатната нива, която е покапала от неговия труженически пот, благодари на дяда Господя пред неговия представител – герой Райна, не в пръстен храм, а под сянката на божествения дъб, на високата планина, срещу изгреванието на благодатното слънце – божието око, което със своето гледание му е узряло плодовете и овошките и му е размножило и наспорило стадото и обкичило трапезата с хляб, вино и елей!
Българката е тъкала и днес тъче и докогато тъче, дотогава ще е честита българката, защото самси дядо Господ казва: „Недей тъй, синко, не късай вътъка на края на плата и да захващаш пак от същия край да мяташ, обръщай насам и нататък“ и сам й възвил ръката, ето защо тя и до днес влязва в своя стан с благоволение и като ще захване да тъче се прекръстя и моли дядо Господя да й помага – напомня си тя неговата блага наука и с радост тъче на стопана си и на децата си ризи и облекло, защото в този стан я благословил и научил бог на тоя толкова благодатен занаят!
Цивилизация на българина му е предадена не от въображаеми фантастически чудовища, а направо от дяда Господя. Той го е цивилизовал. Ето защо българският народ е способен за цивилизация и лесно я приема и усвоява.
Из: „По няколко думи“, Цани Гинчев, изд. Земиздат, 1988 г.
Картина: „Почивка на нивата“ 1943, Златю Бояджиев
