Не е достойно да си крал всред бедняци, достойно е да си крал на богат и щастлив народ ♥ Томас МОР

„Гласът на съвестта“ на първата английска Реформация и една от трите най-велики личности на английския Ренесанс, сър Томас Мор и размишленията на неговата непостижима „Утопия“. Написаното през 1516 г. няма давност за човечеството.

(Sir Thomas More, 1527, Hans Holbein, the Younger)

Това би дало на Краля възможност да действа според собствения си интерес, а онези съдии които са против него да бъдат премахнати, чрез всяване на страх или иначе и така Кралят да успява да прокара всичките си идеи в съда. Или с други думи везните да натежават винаги в негова полза или още по-простичко да се издадат такива закони, в които винаги да има вратичка и мнението на краля никога да не се оспорва, той да е така да се каже над законите. Това достига върха си като система при Крас, който никога нямал достатъчно пари, за да издържа гигантската си армия. Този крал никога не можел да направи нещо извън закона, просто защото закона бил той, всичко било негово, включително и животът на поданиците му и човек можел да направи или да притежава само онова, което владетелят, благодарение на доброто си разположение към него, му позволи или даде. И си мислели че в интерес на царя било, да се позволяват колкото се може по-малко неща и че било предимство дори да няма нито богати, нито свободни всред неговите хора и че по-този начин много по-трудно и много по-рядко имали възможност да отсъждат сурово и противоправно. Още повече неволята и мизерията, която ги обгръщала ги правела търпеливи, потискала ги и пречупвала духа им, иначе казано по този начин всяка идея за революция била потискана в зародиш. И така, когато всичките тези предложения бяха направени, би трябвало да стана и да заявя, че всичките тези съдии хем помагат на краля, хем му пречат, и че не само неговата чест, но и неговата сигурност зависят повече от богатството на поданиците му, отколкото от неговото собствено че те биха си избрали владетел според собствения си интерес, а не според неговия личен, според грижата и усилията, които би положил за сигурността и добруването на народа. И че би трябвало владетелят да се грижи за хората си повече отколкото за собствената си персона, ако иска да остане дълго време на трона.

Явно е също, че всичките се лъжат считайки, че бедността на народа означава сигурност за тях самите. Кой би желал повече бунтове, ако не самите бедняци? Кой би желал по-ревностно промяна от този, който е затруднен да свърже двата края? И кой би скочил да прави бъркотии с такава отчаяна смелост, от онзи който няма какво да губи, а би само спечелил от тях? Ако кралят попадне под такова презрение и завист та да не може по никакъв друг начин да принуди поданиците да изпълняват дълга си, освен чрез измами и принуди или като ги държи в мизерия и простота, то не би ли било по-добре за самия него да абдикира, вместо да се задържи на трона чрез такива рестрикции, така той само има титлата, но не изпълнява дълга си на владетел. Не е достойно да си крал всред бедняци, достойно е да си крал на богат и щастлив народ. 

И така Фабриций, мъж аристократ и с висока нравственост е казал, че предпочита да управлява богати хора, отколкото сам да забогатява, тъй като онзи който живее в злато и почести, докато всички останали скърбят и пъшкат в мизерия, е по-скоро тъмничар, отколкото цар. Той е като лошия лекар, който лекувайки едно заболяване предизвиква друго, тъй като невъзможността да преодолее народните неволи по друг начин, освен чрез отнемането на правата на хората само показва, че не е способен да управлява свободен народ. По-добре да подели титлата си или да смекчи гордостта си, тъй като презрението и ненавистта на народа нарастват с пороците му. Нека живее от онова, което му принадлежи, без да съди останалите и да подчини разходите на доходите си. Нека наказва престъпленията, но още по-добре би било ако полага усилия да ги предотвратява, нека не съди строго, както е обичайно, нека не издава закони, които са извадени от употреба, особено ако са стари и забравени и нека никога не взима пари за да освободи някого, тъй като тогава ще гледат на него не като на честен мъж, а като на корумпиран и нечестен човек с претенции за честност.

Към всичкото това бих добавил и законите на макарианците, народ живеещ недалече от Утопия, чиито крал в деня на сядането си на трона тържествено се заклел и направил официални жертвоприношения, които да скрепят клетвата, никога да няма над 1000 паунда злато или сребро на същата стойност в своята хазна. И както казват, този закон е приет от мъдър владетел, който се грижи за богатствата на народа, а не за собственото си удоволствие и по този начин успешно се бори срещу ограбването на хората си и срещу мизерията като цяло. И още повече той счита че тази сума би била достатъчна за предотвратяване на бунтовнически опити или на инвазии на врагове, но е са достатъчна, за да предотврати нарушаването на човешките права, от царя, което е и основната причина за издаването на такъв странен закон. Още повече, това би осигурило свободна циркулация на парите, която е толкова необходима за развитие на търговията и всичкото това, в бъдеще, би спряло опитите на владетелите да налагат хомот върху поданиците си. Такъв крал би бил омразен на престъпниците и обичан от честните хора.

Избрано от: „Утопия“, Томас Мор, 1516 г.
Източник: chitanka
Портрет: Sir Thomas More, 1527, Hans Holbein, the Younger, en.wikipedia.org