За заспалите ни съвести, които е време да разбудим, за миналото, което често се повтаря, за паметта българска, потънала в забрава… Думите, които Стефан Цанев пише през 1994 г. в увода към документалната повест на Габриела Цанева „Миналото в мен“, са като печат на времето, чиито уроци отказваме да научим.

„Вестта за свалянето на Първия ми прозвуча като анекдот. Присъствах на митинга на 18 ноември. И писах - за митинга, за нас... После ходех на всички опозиционни митинги, бдения, шествия. И пишех за тях. Някои от есетата ми бяха публикувани във в. „Век 21“… Загубихме изборите. И в болката си започнахме да наричаме народа си „робски“. Тогава започнах да пиша тази книга. За да се знае, че народът ни не е робски, защото с кръв е платил последната си глътка свобода.“ 

Габриела ЦАНЕВА, декември 1990
(увод към „Миналото в мен“)

...

Думи за паметта и забравата 

Ние се качихме върху пиедестала на демокрацията и забравихме онези, които положиха костите си под този пиедестал.

Какво стана? Огледайте се:

Колко бърже избутахме от трибуните онези малцина, които вдигаха глас и преди...

Не ни е приятно, че докато ние кротко сме си мълчали - е имало хора, които са рискували ако не друго, поне спокойствието си, за да говорят истината.

Не ни е приятно тези хора да ни напомнят за нашия овчи позор...

Това е нищо. Ние забравихме - не, ние забравихме да си спомним, че тази свобода не ни е дар, че за нея са загинали не един, не двама...

Че не един, не двама изгниха по затворите и лагерите...

Не ни е приятно, че докато ние страхливо сме си живуркали, е имало хора, които са се сражавали с оръжие в ръка и са дали живота си за тази свобода.

Не ни е приятно тези хора да ни напомнят...

Но време е да прекрачим нашите гузни съвести и да проговорим с ясни сърца. Ако нямаме мъжеството да увековечим имената на тези хора - нека кажем поне две добри думи за тях.

Тази книга е опит да се наруши това дълго гробно мълчание.

1994 г. 

* Уводни думи на Стефан Цанев към документалната повест на Габриела Цанева „Миналото в мен“, изд. Сеяч, 1994
Снимка: Портретна снимка на Стефан Цанев, фотограф: Мая Любенова, bg.wikipedia.org