Системата генерира все повече и повече обезсилени хора и в нея лицемерието е кралицата ♥ Едуардо ГАЛЕАНО

За системата на диктатурата и страховете, които насаждат правителствата, споделено от прочутия уругвайски писател, журналист и страстен политически деец Едуардо Галеано (1940 ~ 2015). След военния преврат през 1973 г. той емигрира в Аржентина, а по-късно – в Испания. През 1984 г. се завръща в родината си. Автор е на над 40 книги и множество есета, преведени на 25 езика. Книгата му „Отворените вени на Латинска Америка“ (1971), превърнала се в класика за левицата и забранена от военните режими в региона, става истински бестселър в САЩ, след като през 2009 г. президентът на Венецуела Уго Чавес подарява екземпляр на Барак Обама. С подзаглавие „Пет века плячкосване на един континент“ книгата проследява обедняването на Латинска Америка в името на просперитета на Европа и САЩ.  

(Едуардо Галеано, 1984)

~ Системата на диктатурата

Системата е съобразена с тези, които имат и искат да имат повече, системата цени човека за това, което има, а не за това, което е; системата генерира все повече и повече обезсилени хора и в нея лицемерието е кралицата; системата „продава“ политическата демокрация, но в нея няма икономическа демокрация; в системата справедливостта и свободата не вървят заедно; повърхностна система, в която всичко е представено сякаш е привлекателен спектакъл. В системата парите налагат своя закон – Законът на най-силния. 

1987 г. 

...

~ Изплашеното общество
(В търсене на врага)

Обществото в САЩ има достъп до голямо количество информация повече, отколкото което и да е друго общество в историята на човечеството. И, независимо от това, болшинството страда от потресаващо невежество за всичко, което става извън границите на САЩ, бои се и презира всичко това, което не познава. Телевизионните новини практически не са от мястото на събитията, ставащи в света, освен в случаите, когато тези новини могат да послужат за потвърждаване на неблагодарността на други страни или тяхната склонност към тероризъм. Всеки акт на въстание или проява на насилие, където и да са се случили те, се подават като още едно потвърждение за международен заговор, ненавист и завист към САЩ. Няма значение, че е завършила Студената война, защото сега демонът има огромен гардероб и се облича не само в червено! По някакво тайнство, войната се води от Министерството на отбраната и бюджетът на Пентагона се нарича „отбранителен”. Загадката е в това, че в САЩ никой и никога не е нахлувал (освен може би само единствения кратък рейд на генерал Франциско „Панчо” Виля през 1916-та), а именно САЩ имат обичай да атакуват други страни, с честота - примерно една страна на година, и то от момента на установяване независимостта им от Англия.

За внушителите на страх, насъбрали опит по време на Студената война, съвсем не е сложно да наплашат обществото, оправдавайки разширяването на военната индустрия. Международен заговор: тези, които са отвън - са лоши, те не искат да ни дават обяснения. Например, за проблема с наркотиците, който е преди всичко проблем на САЩ, защото на американците им харесват острите усещания, наслаждения и парите, свързани с наркотиците, обвиняват Колумбия, Боливия, Мексико, Перу и други неблагодарни.

Обществото в САЩ продължава да вярва, че го заплашват, и продължава да смята, че тяхната страна има естественото право да бъде световен полицай. Президентът, демократ или републиканец, пътува по света с каталог на оръжия и продължава да провежда външна политика на принципа: нашите най-добри приятели са тези, които купуват повече оръжие. В името на борбата с тероризма, американската военна машина намира своите най-добри клиенти сред терористичните правителства на саудитския крал Фахда, индонезийският генерал Сухарто, връзката на които с правата на човека се заключава само в това, че те правят всичко възможно да ги отнемат.

Благородната индустрия за оръжия, продажбата на смърт, екпортът на насилие, работят и процъфтяват. За всичко това Югът на планетата се явява като един разширяващ се пазар. Семената на несправедливостта продължават да дават обилни посеви във вид на обществени вълнения, национални, религиозни, групови и лични вражди.

1997 г.

...

* Изплашеното общество (В търсене на врага), превод: Татяна Любенова
Източник: literaturensviat.com
Снимка: en.wikipedia.org