„Хората, въобразили си, че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот…“

Демон КРАТИЙ 

Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи! Човешката мисъл трябва да се трансформира – да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства саморазвиваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията! Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността.

Мисълта на Кратий работеше все по-бързо и по-бързо, той престана да усеща тялото си и тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като лумнала мълния, идеята се роди! Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Изведнъж Кратий се видя като единовластен господар на света.

Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от себе си: „Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, ще кажа няколко думи – и светът ще почне да се променя! Само няколко думи – и целият свят ще ми се подчини: на мен, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във Вселената. Тази сила е човешката мисъл. Тя ражда слово и променя хода на историята.

Страшно много ми проработи късметът – точно сега робите готвят план за въстание. Този план е обмислен и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред!“

На сутринта, по знак на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч:

– Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо ни няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на Земята, в роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си как светът ще почне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не подгонва с камшиците и не бие даже здравите и силни роби. Охо-о, чуйте ме, обаче: те ще ми припнат много по-бързо! И то без никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това: нека още днес глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: „От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!“

Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – каза:

– Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи.

– Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеше „демокрация“…

...

На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия, „щастлив“ живот.

На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора – довчерашни роби – в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка! Други, които имаха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си, че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот…

Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални! Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и като ги натоварваха догоре с камъни, облени в пот – почваха да ги бутат.

Те още много приспособления ще измайсторят… – с удоволствие си мислеше Кратий. – Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносвачи на вода и храна.

Част от робите ядат, без да спират работа, за да не губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти – даже лекари изникнаха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение – също за монети! И регулировчици на движението си избраха… Скоро ще си изберат и началници, съдии… Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а нещата си останаха същите: мъкнат камъни.

Така продължават да тичат несретниците през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни… И сега потомците на същите роби са също роби, и продължават безсмисления си бяг…

От: „Новата цивилизация“, Владимир Мегре, изд. Аливго
Снимка: vmegre.com