„Немски сказания“ на известните писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816 ~ 1818. Споделяме една история от този чуден сборник с легенди, в духа на най-старите епически традиции на германците.
„Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност.“
♠ Братя ГРИМ
Бог благославя хляба и солта
Сред нас, немците, е общоразпространен обичаят след гощавката домакинът да каже: „Не беше кой знае какво, задоволете се с него.“ Та веднъж някакъв княз бил на лов, преследвал дивеча и се откъснал от слугите си, така че цял ден и цяла нощ се скитал из гората. Най-сетне се добрал до въглищарска колиба, а собственикът й стоял на вратата. Тогава прегладнелият княз казал: „Благословен да си, човече! Какво имаш за хапване?“ Въглищарят отвърнал: „Слава Богу, достатъчно“. „Е, дай ми каквото имаш“, помолил се князът. Тогава въглищарят отишъл и донесъл в едната си ръка комат хляб, а в другата чинийка със сол; князът ги грабнал и започнал да яде, понеже бил гладен. Искал да се отблагодари, ала нямал пари в себе си; затова свалил едната си сребърна шпора и я дал на въглищаря; след което го помолил да го изведе на правия път, което и станало.
След като се върнал у дома си, князът проводил слуги да доведат въглищаря. Въглищарят дошъл и донесъл подарената му шпора; князът го поздравил и го поканил на масата, като го уверил, че няма да му стори зло. По време на гощавката князът попитал: „Човече, тези дни при тебе е бил един господар; огледай се дали той не е някъде тук на масата.“ Въглищарят отвърнал: „Струва ми се, че бяхте Вие“, измъкнал шпората и продължил: „Искате ли да Ви върна това нещо?“ „Не, отговорил князът, това ти е за подарък, наслаждавай му се и му се радвай.“ Когато пиршеството свършило и всички станали, князът се доближил до въглищаря, потупал го по рамото и казал: „Е, човече, задоволи се с това, макар че не беше кой знае какво.“ Въглищарят се разтреперил; князът го попитал защо, а онзи отвърнал, че не е бивало да го казва. Тъй като князът настоявал, продумал: „Ах, господарю, когато казвате, че не е било кой знае какво, дяволът застава до Вас!“ „Ако това е вярно, откликнал князът, и аз ще ти кажа, че когато се приближих към колибата ти и те попитах какво имаш за хапване, а ти отвърна, че слава Богу, имаш достатъчно, видях зад теб да стои ангел Божи. Затова ядох от хляба и от солта и бях доволен; затова и в бъдеще няма да казвам, че нещо не е било кой знае какво.“
* Brot und Salz segnet Gott, 1818
Из: „Немски сказания“, Братя Грим, изд. Алтера
Снимка: Wilhelm Grimm and Jacob Grimm in 1847, en.wikipedia.org