„Това, че рационалният човек се е вкопчил упорито в собствената представа за себе си, го води до бездънно невежество.“

Силата на мълчанието 

Мълчаливото знание е не друго, а пряк досег до намерението.

Шаманството е пътешествие на завръщането. Воинът се завръща победоносно към духа, след като се е спускал в ада. А от ада той донася трофеи. Един от тези негови трофеи е разбирането.

Воините знаят, че когато инвентарът на един обикновен човек не върши работа, тогава човекът или разширява инвентара си, или светът на неговото себеотразяване рухва. Обикновеният човек е в състояние да включи нови елементи в инвентара си, стига те да не противоречат на основната подредба на инвентара. Ако тези елементи противоречат на подредбата му, човешкият ум рухва. Инвентарът е умът. Воинът разчита на това, когато се опитва да разбие огледалото на себеотразяването.

Това, което отваря пред човек пътя на воина, е детронирането на чувството за собствена значимост. И всяко нещо, което воинът прави, е насочено към постигането на тази цел.

Едно от най-драматичните неща в човешката същност е пагубната връзка между глупостта и себеотразяването. Именно глупостта принуждава обикновения човек да отхвърля всичко, което не отговаря на собствените му себеотразяващи го очаквания. Например като обикновени хора ние сме слепи за такова изключително късче познание, което е на разположение на човека: съществуването на събирателната точка и факта, че тя може да се мести.

Това, че рационалният човек се е вкопчил упорито в собствената представа за себе си, го води до бездънно невежество. Той не допуска факта, че шаманството не е въпрос на заклинания и фокуси, а свободата да възприемаш не само света, който сме приели за даденост, но и всяко друго нещо, постижимо за човешките възможности. Той трепери пред възможността за свобода. А свободата е под носа му.

Затруднението на човека е, че той интуитивно долавя своите скрити възможности, но не се осмелява да ги използва. Затова воините казват, че окаяното положение на човека се дължи на борбата между собствената му глупост и невежеството му. Човек сега, повече отвсякога, има нужда да бъде научен на нови идеи, които се отнасят преди всичко до вътрешния му свят – шамански идеи, а не социални идеи, идеите на човека, изправен пред непознатото, изправен пред личната си смърт. Сега, повече от всичко друго той има нужда да бъде научен на тайните на събирателната точка.

Духът слуша само когато му се говори с жестове. Обаче жестове не като знаци или движения на тялото, а като акт на пълно себеотдаване, акт на щедрост, на духовитост. Като жест към духа воинът изважда най-доброто от себе си и мълчаливо го поднася на абстракта.

Извадки от „Силата на мълчанието“ включени в „Колелото на времето“, Карлос Кастанеда, изд. Прозорец
Снимка: tomtrigo.wordpress.com