От „Депутату“ до „Поема на отчаянието“ - Димитър ПОДВЪРЗАЧОВ и неговата сатирична хронология на омерзението от политическия живот в България, излята в шест стихотворения, публикувани във в-к „Смях и сълзи” (август 1898 г. - януари 1899 г.) под псевдонима Забравен талант.

„Подвързачов беше не само талантлив преводач, но и очарователен поет, блестящ публицист и фейлетонист и примерен редактор. Той не умееше да шуми около себе си и очевидно е страдал от ония скрупули, които са твърде рядко явление. В редактираната през 1922 г. от Христо Цанков-Дерижан антология на българската поезия, той пише за себе си: „Не съм издал нито една книга. И надали ще издам. Страх ме е, че ще се намери критик, който да ми каже: - Приятелю! Ти си помисли, изглежда, че да подвързваш и да пишеш книги, е едно и също?!… Официалните среди, които постоянно подмяташе с хумора и жулеше със сатирата си - нямаше за какво да го ласкаят и награждават, дори ако би приел техните подаяния. На прогресивните сили в страната той не вярваше. И оттука иде трагедията на човека и поета, който според Николай Лилиев - един от най-близките му приятели - „обичаше живота, но беше влюбен в смъртта.”

Той почина в 1937 година, едва 56-годишен, и остави в българската литература своите изящни лирически и сатирични стихотворения и басни, остроумните си афоризми, анекдоти, фейлетони и вестникарски бележки, статии и спомени. И своето образцово преводаческо дело.“

Думи на Христо РАДЕВСКИ, 1982

...

ДЕПУТАТУ

(Подражание на „Пред гумното” из „Поля и гори” от Иван Вазов)

Ето честния работник,
ето дългите ръце!
Ето онзи благородник
с затлъстялото лице!

Той си спи… и на съдбата
нищо няма да длъжней…
И бозае от хазната,
на министри се надей.

Като нас той няма грижи,
като нас не ходи гол…
И народа тайно стриже,
без да пише протокол.

...

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ

(Песен, намерена в книжата на един министър)

За нас е радост, радост, радост,
когато златцето държиме -
усещаме тогази сладост,
макар неспирно да пълзиме.

Едничкото пълзене тоже
глупеца води към креслото,
едничка подлост сявга може
да те повдигне „до небето”.

„Народът”, казват, „веч пропадна!
оголи се съвсем селякът!”…
За нас година няма гладна -
прогонни, дневни пак ни чакат.

Младежи! Всуе се морите!…
Не се гаси туй, що не гасне.
Злината уж, що днес гасите,
от ден на ден все повеч расне.

Злината само днес е вечна -
едничка в хаоса грамадни! -
Със нея се туй царство почна,
със нея ще и да пропадне.

Връз слънцето хвърлете нея,
тя повеч жлъчка ще разпръсне…
Убийте я във Стамболова,
в Стоилова ще да възкръсне…

И ако нявга той изчезне,
напусне тлъстите доходи,
из ада някой ще излезне,
демон да стане, да ни води.

...

БРАШНЕНИЯТ ЧУВАЛ

Песен без ноти

На автора на статиите за брашнения чувал

Богатство само днеска трупай,
стани банкерин цял,
кради, лъжи и тупай, тупай
брашнения чувал!

Народа спи! Под нашта песен
отдавна е легнал,

изтупвайте със способ лесен
брашнения чувал!

Сега е времето… Глупците
нек мрат за идеал…
О, тупайте си вие, всите
брашнения чувал!

Недейте мисли, че народа
до лош ще дойде хал,
а тупайте вий на свобода
брашнения чувал!

Веч пет години, как туй право
Бог нам ни го е дал…
Грабете, да, и дръжте здраво
брашнения чувал!

...

ИЗПОВЕД

Не нам, не нам, а имени твоему… народе!

Парици, нам парици трябват,
във тях се щастието крий;
когато могат да се грабят
защо да ги не грабим ний?!…

„Живот разумен, идеали” -
днес тази песен се не пей!
Кат има тлъстички печалби,
тогаз разумно се живей.

Защо ти са и чест, и слава,
кога със празен си стомах
?
Човек богат и честен става,
кога краде без срам, без страх.

Ний нека с подлости живеем…
(Грабеж е наший идеал),
народа както ний люлеем,
за дълго ощ не би станал.

Той нека спи!… В туй време харно
не спим, а бдиме само ний.
Грабете, братя, и безмерно
натрупайте богатства вий.

...

ПО ВАЗОВА

(Из дневника на един депутат)

Луната свети
тихо отгоре,
спят всички, никой
тук не говори.
Хъркот оглася
тез пущинаци
и ме възнася,
спете, ортаци!

Тук няма място
за идеали,
в сънища сладки
всички заспали.
Тук всякой плува
в блянове чудни,
навред царува
сън непробудни.

Народът гладен
нек ходи тамо,
вам що ви трябва?! -
вий спете само!
Той вази псува
и ви проклина,

вам що ви струва?! -
спете, дружина!

...

ПОЕМА НА ОТЧАЯНИЕТО

Краевековни стихове

Не тъй лесно се напущат
кресла ненагледни -
всичко тамо по е мило
в тоя час последни…

И месечни ведомости,
и тлъсти заплати,
и балове, и концерти
в царските палати,

и събранието де си
дрямал толкоз нощи,
и гуляи, и разходки,
и какво не още!…

Всичко днеска по е мило
и не ти се дава,
и при мисъл за оставка
някак зле ти става.

* Стихове на Димитър Подвързачов, публикувани в периода август 1898 г. - януари 1899 г. във в-к „Смях и сълзи“ 
Снимка: Българска Държавна агенция „Архиви“, bg.wikipedia.org