С поука за малки и големи, една вечна приказка за напразните надежди някой да „оправи положението“, до което сами сме се докарали.
♥ НЕВОЛЯ
Две момчета често ходели с баща си за дърва в гората. Веднъж баща им казал:
– Деца, хайде идете самички за дърва!
– Бива, тате – рекли момчетата. – Ами ако се строши колата, кой ще ни я направи?
– Ако ви се строши колата, синко, викайте неволята. Тя ще ви я направи.
Двете момчета послушали баща си. Впрегнали воловете. Отишли в гората. Насекли дърва. Натоварили добре колата.
Тръгнали си. Не щеш ли, насред пътя им се строшила колата. Спрели се момчетата и почнали да викат:
– Невольо, Невольо! Ела ни поправи колата!
Викали, викали, никой не им се обадил. Взело да се мръква, а неволята я нямало още никаква. Най-после по-малкото момче рекло:
– Бате, тая проклета неволя няма да дойде. Мръкна се вече. Я да се заловим самички и колкото можем, да си поправим колата!
Двете момчета взели брадвата и теслата. Навели се и – клъц оттук, клъц оттам – поправили колата.
Като си отишли, баща им ги попитал:
– Е-е, как прекарахте в гората?
– Остави се, тате! – рекли те. – Насред пътя ни се строши колата. Викахме, викахме проклетата неволя, гърлото си продрахме, но тя не ни се обади. Видяхме, че няма да дойде. Взехме брадвата и теслата и колкото можахме, поправихме колата.
– Ето, синко, това е неволята! – казал баща им. – Вие сте я викали, а тя е била при вас. Като нямало кой да ви стегне колата, поправили сте я самички. Гдето ще рече, неволята ви я е поправила.
От: Големанко, Ран Босилек, Приказки, изд. Народна младеж, 1974
Снимка: bgportret.com
