Животните могат в любовта си към своя господар да поемат съзнателно от болестта му ♥ Петър ДИМКОВ

За лечебните сили на котките и самопожертвувателната любов на животните у дома, споделено от Лили Димкова в книгата й „Петър Димков: Моят баща“.

(Семейство Димкови (Лили Димкова, горе вдясно) със своя домашен любимец)

Вкъщи винаги имахме котки. Също така и няколко кучета сме имали, всички бяха като членове на семейството – с толкова обич се отнасяхме към тях. Ние, децата, ако намерехме бездомно коте или кученце, винаги го донасяхме у дома. Приемаше се, изкъпваше се, нахранваше се. Грижехме се за него, докато татко намереше измежду пациентите си добри хора, които да го вземат. Татко казваше за котките, че са много полезни животни и че е много добре и е важно в едно семейство да има котка, но да бъде гледана с обич. Тогава котката става „астрална прахосмукачка”, по неговите думи. Тя поема всички астрални отпадъци – отрицателни мисли и чувства, напластени в дома, без това да вреди на самото животно. Котката има много, много жизнена прана, сила в себе си, затова може да поеме отрицателните енергии, без да й навредят. Котката притежава и лечебни сили. Тя усеща, когато господарят й има някъде страдание, болка, и сама ляга върху това място. След 15-20 минути, до половин час, болката намалява. Животното просто поема болката в себе си и отдава от своята прана, а ние знаем, че праната запълва в нашата аура местата, където тя е нарушена и където всъщност е мястото на болката.

При татко бяха довели едно детенце, което имаше доброкачествен тумор, една буца на шията. Родителите започнаха да прилагат лечението на татко. След известно време дойдоха на контролен преглед и с радост показаха колко много е спаднала бучката на шията на детето. Разправяха и нещо много интересно. Те имали котка. Детето и котката били добри приятели. Когато се образувала тази бучка, котката започнала упорито, когато детето легне, да се настани и тя така, че да покрие болното място. И съчетанието на татковото лечение с лежането на котката върху туморчето бързо подобрило състоянието на детето. След известно време те забелязали, че туморът намалява, но на котката се образувала бучка. Занесли я във ветеринарната клиника, оперирали я и се оказало наистина, че котката е получила доброкачествен тумор.

Татко обясняваше, че животните могат в любовта си към своя господар да се саможертват и да поемат съзнателно от болестта му. Аз изпитах това нещо върху себе си. След смъртта на татко изживях много тежък период. Мъката, която изпитвах тогава, създаде в мен отрицателни състояния, вследствие на които получих гнойни процеси – доста сериозни и тежки. По това време имах един красив черен котарак, който много ме обичаше, а и аз много го обичах. Забелязах, че на неговото гръбче се появи голяма буца. Занесох го във ветеринарната клиника, упоиха го и когато го резнаха, оттам бликна като фонтан гной. Той просто беше изтеглил от мен гнойта. Такива са прекрасни тези наши четириноги приятели и как само умеят да се самопожертват и да ни помагат!

Татко разправяше една приказка – той обичаше с приказки да илюстрира някои свои мисли. 

Имало едно време един дервиш, който обикалял селищата. Попаднал в голям град и минавайки покрай една хубава къща, почукал, за да помоли за гостоприемство и да бъде нахранен. Стопанинът на къщата лежал с много силни болки в крака, като казал, че това е от много дълго време и не може да намери лек. Дервишът му дал някакъв лек, но му казал „Вземи си котка и нека тя лежи на болното място, ще ти помогне.” И си заминал. След дълго време той отново минал през този град, отишъл в същата къща, почукал, приели го много радушно като скъп гост и какво да види – стопанинът не с една, а с няколко котки около себе си. Той обяснил на дервиша: „Ами, твоят съвет беше прекрасен. Взех котка, минаха ми болките и ето, взех още няколко, да не би случайно и някои други болки да ми се появят, да си имам лекари вкъщи.” 

Така татко с чувство за хумор казваше за големите способности на котките.

Ние, децата, донасяхме вкъщи и наранени птиченца, паднали от гнездата си, гугутки и други пилета, нуждаещи се от помощ. Веднъж Любчо донесе един бухал, на който беше счупено крилцето. Сложихме го на тавана и той беше лекуван. Изобщо в нашия дом не само хората намираха помощ и лечение, но и птици и всякакви животни.

Татко казваше, че животните, в голямата си любов към господаря си, могат да усетят опасността, която идва за него и даже с цената на живота си да го спасят, саможертвайки се. С това те самите също правят крачка напред в своята еволюция.

От: „Петър Димков: Моят баща“, Лили Димкова, ИК Виделина
Снимка: Петър Димков, petardimkov.com; Семейство Димкови (Лили Димкова, горе вдясно) със своя домашен любимец