Принципът на даването е по-велик от принципа на вземането ♥ Георги ТОМАЛЕВСКИ

„Давайте с любов и вземайте само това, което ви е поднесено с любов.“

В българската литература Георги Томалевски (1897 ~ 1988) е известен като тематично и жанрово многообразен автор, завоювал водеща позиция в есеистиката. Един от основателите на Есеистичното общество в България (1 ноември 1935 г.) той споделя: „Есето е като скулптурна творба. Тя трябва отвсякъде да изглежда съвършена.“ През 1922 г. като студент Томалевски се запознава с Учителя на Бялото Братство – Петър Дънов, на когото става неизменен последовател. Книгата му „Съзвездия“ събира негови есета върху словото на Учителя.

(Георги Томалевски и Учителят, Рила)

Великото Начало

Светът гъмжи от противоречия и горки вопли. Тези, у които не е пробудена мъдростта, отправят недоволството и дори хулят небесата, които позволяват съществуването на неправдата. Правят това, защото не познават великото им дълготърпение и защото никой не е в състояние да отнеме свободата на човека да върши дела, за да получи урок от разбраната или незачетена любов. 

Любов! Какво велико слово – извор на живот, начало и край на всичко. Заради Любовта светят слънцата във всемира, заради нея свети и нашето Слънце. Любовта прави да израсте посятото семе, Любовта събужда първите листа на дърветата. Тя багри листенцата на цвета и събужда живот в зрънцето, що създава плод. Любовта научи лястовиците да свиват своите гнезда и гласът на славейчето да звъни в пролетните вечери. Любовта ни научи да мислим, Любовта ни показа силата на търпението, с което ще изчакаме хармонията на света да посети бойните кървави полета – ада, роден от нашето невежество, от смъртната ненавист и безразсъдна корист. 

Многообразието е и украса, и заблуда за човека. Поради това пъстро множество ние забравяме, че сме един човек, пръснат в безчислени монади, че един е нашият Баща и един е законът – и там, където царуват арктиците, и в нашите градини и полета, и в жарката пустиня. 

Един е Изворът, реките са много, от едната река можем на направим безчислено много капки, а всички капки в едно образуват огромния океан на Великото дело. 

Нека отворим сърцата и умовете си, да обединим своята воля с добротворната воля на Щедрия и почнем да даваме. 

Принципът на даването е по-велик от принципа на вземането. Даването е Божествен закон, а вземането е закон за себичността и безлюбието. Давайте с любов и вземайте само това, което ви е поднесено с любов. 

Има един магичен кръговрат на даването и вземането, непознат за хората, и е трудно за човек да разбере колко е богат, когато дава, и колко е беден, когато само взема. Ние не знаем защо трябва да даваме, нито пък проумяваме откъде иде това, което ни дават. 

Чии очи могат да видят, че ние даваме и вземаме това, което принадлежи на Него – на Великия творец. Когато трябва да дадем, нека бъдем уверени, че Той го дава. И когато ни дават, нека знаем, че ръката, която ни дава, върши волята на Вечно щедрия. 

Трудно е, но не е невъзможно да проникнем във Великото начало. Затова Благият е дърготърпелив да изчака, след като ние сме проумели малкото и знайното, да проникнем в Голямото и Незнайното. 

(откъс)

Из: „Съзвездия“, Георги Томалевски, Есета върху словото на Учителя Беинса Дуно, изд. „Бяло братство“, 1997 г.
Снимка: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара, petardanov.com

4626 Преглеждания